Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Той бе тръгнал към чешмата, за да охлади разтвора, но не можа да стигне до нея. Пред очите му, докато вървеше, се появи звезда от кристализиращо вещество и после внезапно се разпространи във всички посоки, докато изпълни целия съд. Той я видя как нараства. Там, където допреди малко имаше прозрачна течност, сега се намираше такава твърда маса, че би могъл да обърне съда с дъното нагоре, без да се изсипе нищо.
Това едничко изречение: „Надявам се, че преподаваш на студентите си за качество“ — започна да нараства, наедряваше едва ли не видимо и само след няколко месеца образува огромна, сложна, високоорганизирана мисловна маса, получена сякаш с магическа пръчица.
Не знам какво е отговорил на тези думи. Вероятно нищо. Тя минаваше напред-назад зад гърба му много пъти на ден, влизайки и излизайки от кабинета си. Понякога спираше, за да се извини с една-две думи, задето го смущава, понякога за да съобщи някаква новина, и той бе свикнал с това като част от кабинетния живот. Сигурен съм, че е дошла втори път и е попитала:
— Наистина ли преподаваш за качество този семестър? — той е кимнал, вдигнал е поглед за миг и е казал: „Разбира се!“, а тя е заситнила нататък. В момента той работел върху лекционни записки и се чувствувал потиснат.
Потискащото бе, че текстът, който работеше, бе един от най-рационалните по въпросите на реториката, който можеше да се намери, и все пак му изглеждаше погрешен. Освен това бе във връзка с авторите му — членове на катедрата. Беше ги разпитвал и слушал, и разговарял; съгласявал се бе с отговорите им по един рационален начин, но все пак не бе удовлетворен от тях.
Текстът започваше с предпоставката, че ако реториката изобщо трябва да се преподава на университетско равнище, тя трябва да бъде преподавана като клон на разума, а не като някакво мистично изкуство. По тая причина се подчертаваше значението на основното познаване на рационалната база на общуването за разбиране на реториката. Въвеждаше се елементарната логика, викаше се на помощ причинно-следствената теория и оттук се отиваше към обясняването как се изгражда есе.
През първата година от преподавателската си дейност Федър бе горе-долу удовлетворен от тия рамки. Той усещаше, че има нещо сбъркано, но грешката не е в прилагането на разума към реториката. Грешката бе в стария призрак — самата рационалност. Той приемаше това като отколешна грешка, която не му даваше мира от години и за която нямаше решение. Просто усещаше, че никой автор никога не се е научил да пише по тоя праволинеен, програмиран, обективен, методичен начин. И все пак единствено тук имаше рационалност и нищо не можеше да се направи, без да се изпадне в ирационалност. А ако съществуваше едничко нещо, което с положителност знаеше, че трябва да прави в тоя храм на разума, то бе да бъде рационален, затова се налагаше да остави нещата каквито са.
Когато след няколко дни Сара отново заситни край него, спря и каза:
— Така се радвам, че преподаваш за качество този семестър. Днес надали някой прави това.
— Е, аз го правя — каза той. — Съвсем определено държа на това.
— Добре! — каза тя и заситни нататък.
Той се върна към бележките си, но не след дълго мисъл та му за тях бе прекъсната от спомена за странната й забележка. За какво, по дяволите, говореше тя? Качество? Естествено, че преподаваше за качество. Кой не го прави? Продължи с бележките.
Друго нещо, което го гнетеше, бе формалната реторика, с която се предполагаше, че е свършено, но която продължаваше да си съществува. Старото правило: „Имай късмет да те пипнем, че не поставяш определенията на място.“ Верен правопис, правилна пунктуация, правилна граматика. Стотици глупави правила за глупави хора. Никой не би могъл да помни всички тия неща и да се съсредоточи върху онова, за което иска да пише. Всичко това бяха салонни обноски, произлезли не от любезност, благоприличие или хуманност, а поначало от самолюбиво желание да приличаме на джентълмени. Джентълмените имат добри салонни обноски и говорят и пишат граматически правилно. Това е, което приобщава човек към висшите класи.
В Монтана обаче изобщо липсваше такъв ефект. Тия неща приобщаваха човек към надутите магарета от източните щати. Изискванията на формалната реторика в катедрата бяха минимални, но както и останалите преподаватели, той внимателно избягваше да ги защитава освен като „изисквания на учебното заведение“.
Скоро мисълта го смути отново. Качество? Имаше нещо дразнещо, дори вбесяващо около тоя въпрос. Той помисли за него, после помисли още, след това погледна през прозореца, после пак помисли. Качество?
Четири часа по-късно още седеше там с крака върху рамката на прозореца и гледаше в небето, което бе притъмняло. Иззвъня телефонът — беше жена му, която искаше да разбере какво се е случило. Каза й, че скоро ще се прибере, но после забрави и това, и всичко останало. Чак в три часа сутринта изтощен си призна, че не разполага с никакви нишки, чрез които да разбере какво е това качество, взе си чантата и се отправи към къщи.