Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Елизабет изглеждаше спокойна в смъртта си. Изглеждаше дори красива, а някой бе оставил на устните й усмивка — или просто бе починала усмихната. Никол спря пред ковчега заедно с Реджина и прехапа устни, усетила, че ще заплаче. Как бе възможно едно толкова добро и младо момиче да умре, преди дори да е започнало истинския си живот? В смъртта, покосила старец или някой неприятен човек, можеше и да има някакво обяснение, някакво оправдание. Но в този случай тя бе шокираща и светотатствена.
— Не мога да я погледна — прошепна Реджина с пресипнал от непролети сълзи глас. — Просто не мога. — Тя бързо се отмести от ковчега.
Никол пое дълбоко дъх и произнесе кратка молитва с надеждата Елизабет да я чуе. Благодари й за добротата. Искаше й се и да я помоли за прошка заради прегрешенията си с Ейдриън. Ала не можа да й признае истината. Може би Елизабет никога няма да разбере. Надяваше се да не разбере.
Тя изтри очите си и отмина ковчега. Сетне вдигна поглед и видя вдовстващата херцогиня Клейбъроу.
Стресната, Никол тутакси си припомни как я бе погледнала Изабел във фоайето на Мадингтън, сякаш се бе досетила точно какво е правила с Ейдриън. Вдовстващата херцогиня бе последният човек, когото искаше да види, ако не броеше сина й.
Макар и облята в сълзи, Изабел успя леко да й се усмихне.
Никол вече нямаше избор и трябваше да я поздрави. Тя се приближи до нея.
— Съжалявам.
— Всички съжаляваме — отговори тихо Изабел. Очите й блестяха от сълзи. — Благодаря ти, че дойде. — Гласът й секна.
Никол кимна и се измъкна. Намери Реджина, която я чакаше пред залата. Двете сестри си размениха погледи, пълни с умора, болка и тъга.
— Майка и татко говорят с маркиза. Казаха, че можем да си тръгнем след около половин час.
Никол кимна. Искаше да си тръгне веднага, но знаеше, че това ще бъде непростимо грубо. Двете с Реджина се отдръпнаха до стената в коридора. Нямаха никакво желание да влизат в голямата зала, където имаше бюфет за гостите. В тълпата от хора, които прекосяваха коридора тя забеляза Марта и съпруга й. Марта се извини пред групата, с която беше и си проправи път към двете сестри.
— Това е толкова ужасно — прошепна Марта, след като си размениха прегръдки. — Шокирана съм, не мога да повярвам. — Очите й се насълзиха.
— Никой не може да го повярва — отвърна Никол.
— Толкова е нечестно — каза и Реджина. — Как можа бог да го позволи?
Двете по-големи жени я погледнаха, защото тя бе дръзнала да изрече гласно мисълта, която измъчваше всички. Настъпи мълчание, но Реджина всъщност и не очакваше отговор. Тогава Марта се обърна към Никол.
— Херцогът е тук.
Никол не отговори, но сърцето й се сви от страх и мъка. Въпреки че сега можеше да разбере защо се бе държал така чудовищно предния ден, това не намаляваше болката, която й бе причинил.
— Видя ли го?
— Не.
— Изглежда ужасно. Опитах се да му кажа нещо, но все едно говорех на стената. Не мисля, че изобщо чу какво му казах, но това е напълно разбираемо.
Никол отново изпита нужда да заплаче. Явно бе, че Ейдриън е обичал Елизабет много — много повече, отколкото бе предполагала.
— Той много я обичаше.
Марта я погледна.
— Той я познаваше от самото й раждане. Това е много дълго време, а двамата бяха и братовчеди.
— И още оттогава я е обичал — прошепна разтреперана Никол. Осени я внезапно прозрение, което я прободе като нож. Той всъщност обичаше Елизабет, никога не бе обичал нея. Към нея изпитваше само желание, но това бе нещо съвсем различно.
— Трябва му малко време — каза Марта и докосна ръката на Никол.
В думите й може би имаше някакъв намек, ала Никол не отвърна нищо. За щастие, след няколко минути дойдоха родителите й и тя си тръгна от дома на Стафърд заедно с тях, без да види херцога. Същата нощ Никол дълго плака — за Елизабет, за Ейдриън, и може би, съвсем малко, за себе си.
Денят на погребението бе един наистина печален ден. Небето бе навъсено и сиво и заплашваше с дъжд. От север духаше леден, бурен вятър. Огромните дъбове, които обграждаха гробницата в Стафърд, бяха вече голи, а чепатите им клони се люлееха зловещо. Приличаха на скелети — на многобройните скелети, които лежаха в тази гробница. По преценка на Никол на службата в катедралата в Лондон бяха дошли близо хиляда души, но тук, в Есекс, на гроба на Елизабет имаше не повече от стотина.