Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Нортън леко потрепери. Приемната отново бе празна и студена. Представата на Джанис за вътрешно обзавеждане, помисли си мрачно. Студено. Стерилно. Като нея.
И като мен, добави горчиво, докато вървеше към кабинета си. Нямаше клиенти, нямаше срещи — денят се очертаваше пред него дълъг и спокоен. Сети се, че в банката имаше двеста хиляди долара. Защо не вземеше да ги изтегли и да изчезне? — запита се той.
Ако Барбара би се съгласила да тръгне с него, щеше да постъпи точно така, на мига. Нека Джанис си остане с ипотекираната къща. Ако се продадеше добре, тя би струвала поне два пъти повече от сумата на ипотеката. Справедлива подялба, помисли си той, като си спомни за банковото извлечение, което бе открил в куфарчето на съпругата си.
Но Барбара я нямаше. Едва започваше да го осъзнава. В мига, в който шефът на полицията Брауър си беше тръгнал онзи ден, на него му беше станало ясно, че тя ще напусне, фактът, че Брауър ги беше разпитал и двамата, я беше ужасил. Тя беше почувствала враждебността му и това бе решило всичко — трябваше да напусне.
Колко знаеше Барбара? — запита се Нортън. Седна зад бюрото си със скръстени ръце. Всичко беше толкова добре планирано. Ако договорът за покупко-продажба с Нюела беше влязъл в сила, той щеше да й даде двадесетте хиляди, които бе взел от пенсионното си осигуряване. Продажбата нямаше да приключи поне до деветдесет дни, така че щеше да има време да подпише споразумение с Джанис, а после да вземе заем, за да изплати договорената сума.
Само Маги Холоуей да не се беше появила, помисли си горчиво.
Само Нюела да не беше направила ново завещание.
Само да не му се беше налагало да каже на Джанис за промените в уетландските ограничителни закони.
Само…
Тази сутрин Малкълм бе минал с колата покрай дома на Барбара. Имаше пустия вид на къщите, когато дошлите за през лятото собственици ги затвореха за през зимата. Всички прозорци бяха със спуснати капаци; по верандата и по алеята се бяха натрупали непометени листа. Барбара трябва да бе потеглила за Колорадо в събота. Не му се беше обадила. Просто бе заминала.
Малкълм Нортън седеше в тъмния тих кабинет и обмисляше следващата си стъпка. Знаеше какво трябва да направи, единственият въпрос сега бе кога да го направи.
59
В понеделник сутринта Лара Хорган помоли помощничката си в кабинета по съдебна медицина да направи проверка на Зелда Марки, медицинската сестра, която работеше в „Латъм Майнър Резидънс“ в Нюпорт и бе открила тялото на мисис Грета Шипли.
Първите сведения се оказаха готови късно сутринта. Работните й характеристики бяха добри. Срещу нея никога не бяха правени оплаквания. През целия си живот бе живяла в Род Айлънд. През двадесетгодишната си практика бе работила в три болници и четири старчески дома, всичките в този щат. В „Латъм Майнър“ бе от откриването му.
Като се изключеше „Латъм“, доста се беше местила, помисли си д-р Хорган.
— Свържи се с отговарящите за персонала на местата, където е работила — нареди тя на помощничката си. — В тази жена има нещо, което ме безпокои.
После се обади на нюпортската полиция и поиска да говори с Брауър. За краткото време, откакто бе тук съдебен лекар, те бяха успели да се харесат и да започнат да изпитват уважение един към друг.
Попита Брауър за разследването около убийството на Нюела Мур. Той й каза, че нямат никакви важни улики, но са се насочили в няколко посоки и се опитват да разследват престъплението откъм всички възможни ъгли. Докато разговаряха, детектив Джим Хагърти подаде глава в кабинета на шефа си.
— Почакай, Лара — рече Брауър. — Хагърти прави известно проучване на доведената дъщеря на Нюела Мур. Изражението на лицето му ми подсказва, че е открил нещо.
— Може би — промърмори Хагърти. — А може би не. — Извади бележника си. — В 10. 45 тази сутрин доведената дъщеря на Нюела Мур отишла в архива на „Нюпорт Сентинъл“ и поискала да види некролозите на пет жени. Тъй като и петте били дългогодишни жителки на Нюпорт, на всяка от тях била посветена обширна статия. Мис Холоуей взела компютърните разпечатки и си тръгнала. Нося копия от тях.
Брауър повтори казаното от Хагърти пред Лара Хорган и добави:
— Мис Холоуей пристигна за първи път тук преди десет дни. Съвсем сигурно е, че не може да е познавала никоя от тези жени, с изключение на Грета Шипли. Ще проучим некролозите и ще видим можем ли да разберем какво в тях е събудило интереса й. Ще ти се обадя пак.