Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Рейнджъра отвори следващата врата. Малка тоалетна.
— Заповядвам ви да спрете или ще си понесете последствията — заплаши София.
Рейнджъра отвори вратата на кабинета и запали лампата, като наблюдаваше двете жени внимателно.
Последвах го и обиколих всекидневната и трапезарията, като палех лампите. После влязох в кухнята. В коридорчето до нея имаше заключена врата. Килер или мазе. Нямах желание да проверя. Нямах пистолет. А дори и да имах, не бях много добра в употребата му.
Внезапно София се спусна към мен.
— Вън оттук! — изкрещя тя, като ме хвана за китката и ме дръпна силно. — Махни се от кухнята ми!
Освободих се от хватката й. Със светкавично движение, което мога да определя само като змийско, София бръкна в едно чекмедже и извади пищов. Обърна се, прицели се и простреля Рейнджъра. После се завъртя към мен.
Без да мисля, действайки обладана от див страх, се хвърлих към нея и я проснах на пода. Пистолетът се плъзна настрани, а аз се метнах към него. Рейнджъра го стигна преди мен. Взе го спокойно и го прибра в джоба си.
Скочих на крака, без да знам какво да направя. Ръкавът на кашмиреното сако на Рейнджъра беше прогизнал от кръв.
— Да повикам ли помощ? — попитах. Той съблече сакото и огледа ръката си.
— Не е страшно — успокои ме Рейнджъра. — Донеси ми някаква кърпа.
После бръкна в джоба си и извади белезниците.
— Закопчай ги заедно.
— Не ме докосвай — извика София. — Ако ме докоснеш, ще те убия. Ще ти издера очите.
Сложих гривната на ръката на Кристина и я задърпах към София.
— Протегни си ръката — наредих на София.
— Никога! — извика тя и ме заплю.
Рейнджъра се приближи към нас.
— Протегни си ръката или ще застрелям сестра ти — каза той.
— Луи! Чуваш ли ме, Луи? — изкрещя София, като вдигна очи нагоре.
Вероятно виждаше някъде отвъд тавана на стаята.
— Виждаш ли какво става? Виждаш ли това безобразие? Исусе Христе — зави тя. — Исусе Христе!
— Къде са? — попита Рейнджъра. — Къде са двамата младежи?
— Те са мои — изсъска София. — Няма да ви ги дам. Не и преди да получа онова, което искам. Онзи кретен Дечуч нае слугата си да докара сърцето обратно в Ричмънд. Прекалено мързелив и засрамен, за да го донесе лично. И знаете ли какво ми донесе онзи малък пикльо? Празна хладилна чанта. Мислел си, че може да се отърве безнаказано. И той, и приятелят му.
— Къде са? — отново попита Рейнджъра.
— Там, където трябва да бъдат. В ада. И ще останат там, докато ми кажат какво са направили със сърцето. Искам да знам у кого е.
— Сърцето е у Роналд Дечуч — казах. — В момента пътува насам.
София присви очи.
— Роналд Дечуч — повтори тя и се изплю на пода. — Ето какво мисля за Роналд Дечуч. Ще повярвам едва когато видя сърцето на Луи.
Очевидно София не знаеше цялата история, нито за моето участие в нея.
— Пуснете сестра ми — помоли ни Кристина. — Виждате, че не е добре.
— Имаш ли белезници в себе си? — попита ме Рейнджъра.
Зарових в чантата си и извадих белезниците.
— Закопчай ги за хладилника — каза ми той. — После потърси аптечка.
И двамата имахме опит с огнестрелните рани, затова се справихме доста бързо и добре. Намерих материали за първа помощ в банята на горния етаж, сложих стерилен компрес на ръката на Рейнджъра и я овързах с марля и бинт.
Рейнджъра натисна бравата на заключеното помещение до кухнята.
— Къде е ключът? — попита той.
— Да изгниеш в ада дано! — отвърна София с присвити змийски очи.
Рейнджъра отстъпи назад, ритна вратата и тя се отвори. Тесни стъпала водеха към мазето. Беше тъмно като в кладенец. Рейнджъра запали лампата и слязохме долу с насочени пистолети. Отзовахме се в мазе, пълно с обичайния асортимент кашони, инструменти и предмети, които бяха прекалено хубави, за да бъдат изхвърлени, но пък не вършеха никаква работа. Няколко градински столове и маси, покрити с вехти чаршафи. Единият ъгъл беше посветен на котела и бойлера. Другият — на пералнята и сушилнята. Пред третия бе издигната тухлена стена, която образуваше малка стаичка, вероятно три на три метра. Вратата беше метална и заключена с катинар.
Погледнах Рейнджъра.
— Бомбено укритие? Килер за вина?
— Адът — отвърна той, като ми махна да се отдръпна назад и изстреля два куршума, за да разбие катинара.
Отворихме вратата и отстъпихме стреснато назад заради вонята на екскременти и страх. Малката стаичка беше тъмна, но откъм далечния ъгъл ни погледнаха два чифта очи. Откаченяка и Дуги бяха сгушени един в друг.
Бяха голи и мръсни, косите им — сплъстени, а ръцете — покрити с рани. Бяха закопчани с белезници за метална маса, забита в стената. Празни шишета от вода и пликове от хляб се търкаляха по пода.