Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Рейнджъра закуси с кафе, плодове и ръжен геврек. Аз изядох едно кексче, шоколадов шейк и порция пържени картофи. А тъй като Рейнджъра черпеше, получих и подарък — малката кукличка от детското меню.
В Ричмънд бе доста по-топло от Джърси. Някои от дърветата и ранните азалии цъфтяха. Небето беше ясно и се мъчеше да придобие идеален син цвят. Чудесен ден за тормозене на възрастни дами.
Движението по главните улици бе доста натоварено, но когато влязохме в квартала на Луи Ди, се стопи напълно. Училищните автобуси бяха взели хлапетата, а възрастните обитатели бяха потеглили към курсовете си по йога, магазините, тенис клубовете или службите си. Кварталът имаше делови вид тази сутрин. С изключение на къщата на Луи Ди, която изглеждаше както в три през нощта. Тъмна и притихнала.
Рейнджъра звънна на Танк, който му съобщи, че Роналд излязъл от къщата си точно в осем с хладилната чанта в ръка. Танк го проследил на юг до Уайтхорс и се върнал обратно, когато се уверил, че Роналд е на път за Ричмънд.
— Е, какво мислиш за къщата? — попитах Рейнджъра.
— Мисля, че крие някаква тайна.
Излязохме от колата и отидохме до вратата. Рейнджъра звънна. След секунда вратата бе отворена от жена на около шестдесет години. Кестенявата й коса беше подстригана късо и обрамчваше удължено, тясно лице, украсено с дебели черни вежди. Жената беше облечена в черно. Черна рокля върху дребната й, жилава фигура, черна вълнена жилетка, черни обувки и чорапи. Не носеше грим и бижута, с изключение на прост сребърен кръст. Очите й бяха очертани с тъмни кръгове, сякаш не бе спала от доста време.
— Да? — попита тя безжизнено.
На тънките й безцветни устни не се появи усмивка.
— Търся Естел Кол учи — казах.
— Естел не е тук.
— Съпругът й ми каза, че ви гостува.
— Съпругът й е сгрешил.
Рейнджъра пристъпи напред, но жената блокира пътя му.
— Вие ли сте госпожа Дистефано? — попита я той.
— Аз съм Кристина Галоне. София Дистефано е моя сестра.
— Трябва да поговорим с госпожа Дистефано.
— Тя не приема посетители.
Рейнджъра я избута навътре.
— Мисля, че за нас ще направи изключение.
— Не! — извика Кристина и задърпа Рейнджъра. — Тя не е добре. Трябва да си тръгнете!
От кухнята излезе друга жена. Беше по-възрастна от Кристина, но приликата се забелязваше от пръв поглед. Носеше същата черна рокля и обувки и семпъл сребърен кръст. Беше по-висока, а късата й кестенява коса бе прошарена. Лицето й бе по-жизнено от това на сестра й, но очите й бяха странно лишени от изражение. Поглъщаха светлината навътре и не издаваха нищо. Първото ми впечатление бе, че е под влияние на силни успокоителни. Второто ми предположение бе, че е луда. Бях почти сигурна, че гледам жената със страшните очи, която бе простреляла Откаченяка.
— Какво става? — попита тя.
— Госпожа Дистефано? — каза Рейнджъра.
— Да.
— Искаме да поговорим с вас за изчезването на двама млади мъже.
Сестрите се спогледаха, а космите по тила ми настръхнаха. Вляво от мен се намираше всекидневната. Беше тъмна и отблъскваща, обзаведена с полирани махагонови маси и кресла, тапицирани с тежък брокат. Завесите бяха спуснати и не позволяваха на слънчевата светлина да проникне в стаята. Вдясно от мен се виждаше малък кабинет. Вратата беше отчасти отворена и разкриваше претрупано с боклуци бюро. И тук завесите бяха спуснати.
— Какво искате да знаете? — попита София.
— Имената им са Уолтър Дънфи и Дъглас Крупър. Искаме да знаем дали сте ги виждала.
— Не познавам нито един от двамата.
— Дъглас Крупър е нарушил съдебната си гаранция — обясни Рейнджъра. — Имаме причини да вярваме, че е в тази къща. Като агенти по залавяне на обвиняеми към гаранционното бюро на Винсънт Плъм сме упълномощени да проведем обиск.
— Няма да направите подобно нещо. Ще си тръгнете веднага или ще повикам полицията.
— Ако ще се почувствате по-добре от присъствието на полицията, докато претърсваме къщата, моля, повикайте ги.
Сестрите отново си размениха безмълвни погледи. Кристина нервно заусуква полата си.
— Наглостта ви не ми харесва — тихо произнесе София. — Проявявате неуважение.
Олеле! И аз можех да се лиша от езика си като нещастната мъртва съседка на София.
Рейнджъра пристъпи настрани и отвори вратата на вградения гардероб. Ръката, с която държеше пистолета си, бе спокойно отпусната надолу.
— Престанете! — извика София. — Нямате право да претърсвате къщата. Знаете ли коя съм? Осъзнавате ли, че аз съм вдовицата на Дистефано?