Златото на Спарта

Веднага щом се върнаха в хотела в Евпатория, на петдесет мили нагоре по брега от Севастопол, те изсипаха съдържанието на чантата върху леглото и се захванаха за работа. Селма ги наблюдаваше през уебкамерата. Около час сверяваха картите с това, което вече знаеха, и се увериха, че материалите на Бохуслав са автентични. Всеки вход, всяко стълбище и стая бяха надлежно отбелязани, но по-важното е, че слуховете за тунелите на Богдан Абданк се оказаха верни. Хотин беше опасан с километри тунели, които започваха в скалите под имението, където са се разтоварвали стоките, и се разклоняваха в безброй помещения и проходи, някои от които излизаха на повърхността на повече от километър от територията на имението.

По-изненадващо беше откритието, че запорожкият казак не е бил единственият, който ги е използвал. Всички следващи обитатели на имението, от адмирал Нахимов до нацистите и червеноармейците, бяха използвали тунелите за най-различни цели — за хранилища на боеприпаси, за бомбоубежища, за частни бордеи, в някои случаи за скриване на собствените си трофеи.

За съжаление, точно информацията, която им бе най-нужна, липсваше в материалите на Бохуслав: а именно, къде точно Бондарук държи бутилката от изгубената изба на Наполеон.

— Разбира се, има и друга възможност — каза Реми. — Да я е скрил на друго място.

— Съмнявам се, всичко, което знаем за него, подсказва, че е маниак на тема личен контрол. Не е стигнал дотук, оставяйки важната работа на други. Щом е толкова обсебен от нещо, със сигурност го държи близо до себе си.

— Имаш право.

— Ако приемем, че е така — обади се Селма, — в плановете може да има нещо, което да ни насочи. Ако е сериозен колекционер — а ние знаем, че е такъв, ще държи най-ценните си предмети в контролирана среда: тоест, отделни климатици, системи за контрол на влажността, аварийно захранване, противопожарна техника… Най-вероятно някъде, отделно от останалата част от имението. Проверете записките на Бохуслав за подобни места.

Отне им цял час ровене в надрасканите с дребен почерк бележки на Бохуслав, едновременно на английски и руски, но най-накрая Реми откри стая в западното крило на имението, отбелязана като „Стая с повишена сигурност“.

— Местоположението съвпада — каза Селма.

— Има и нещо друго — рече Сам, като се зачете в друга бележка. — „Отказан достъп до западното крило“. Добавяме към това стаята с повишена сигурност и можем да приемем, че сме намерили нашето място хикс.

По ирония на съдбата имението имаше формата на знака на мира: основната част от къщата се намираше в средата, две крила се простираха на югоизток и североизток, а третото — на запад, всичко това бе оградено с ниска каменна стена.