Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Това не е много известно — поясни Доминик. — Само принц Арута, неколцина от най-доверените му съветници и Пъг узнаха за кражбата. За да се разбере значението й, трябва да знаете някои неща за естеството на боговете и тяхната роля в живота на Мидкемия.
— Обясни го на Миранда и Накор — каза Макрос.
Доминик посочи една пейка наблизо и рече:
— Ще седна, ако нямате нищо против.
Отидоха с него до пейката и старият абат седна. Накор и Миранда седнаха в краката му, а Пъг и Макрос останаха прави. Доминик заговори:
— По времето на Войните на хаоса на Мидкемия се появил нов ред. Преди Войните на хаоса, като ръка в ръкавица, властвали една първична сила на сътворението и една на разрушението; тези сили били почитани от валхеру като Ратхар и Митхар, „Тя, която е ред“, и „Той, който е хаос“, двамата слепи богове на Началото. Но с набезите си през небесата валхеру се оказали неволен проводник на промяна. Защото във всяка област, която посещавали, във всяка област, която свързвали със своята родна, те създавали вълни в потока на времето и промени в реда на вселената. Войните на хаоса представлявали бунт в космически мащаб, след като вселените се постарали да се преподредят в по-фино изтъкана тъкан, по-ясно очертани отпреди, в резултат на което се появили боговете.
Доминик ги погледна един по един.
— Всеки свят в космоса, всяка планета и звезда в множеството вселени притежава общо свойство, енергии, съществуващи на множество нива. Много от тях са придали форми на тези енергии като съзнание, докато други са оформили онова, което наричаме магия. Някои нямат живот, както си го представяме ние, докато други гъмжат от живот. Накрая всеки свят потърсил собственото си ниво.
Накор изглеждаше прикован от думите му.
— Но те са свързани, нали?
— Като цяло — да, и в това е сърцевината на материята — каза Доминик. — Когато боговете се появили, те се подредили по начини, за които можем само да предполагаме; но с времето придобили свойства, които ясно изявяват естеството си. В по-голямата си част те са органични неща, доколкото енергията или умът могат да се нарекат органични, тоест без съзнанието, както ние мислим за него.
Макрос кимна.
— Това го знам със сигурност.
Доминик продължи:
— Съществували са седем същества, отговорни за крайния ред на Мидкемия. Човечеството им е приписало имена, макар че какво мислят те сами за себе си е неведомо за нас. Това били Абрем-Сев, Ковача на действието; Ев-Дем, Вътрешния творец; Графт, Тъкача на желанието; и Хелбинор, Въздържащия.
— Тези са четиримата останали Велики богове — продължи Доминик, — онези, които са оцелели след Войните на хаоса, когато По-малките богове се разбунтували и валхеру полетели за последен път в небето на Мидкемия.
— Какво е причинило Войните на хаоса? — попита Накор. — Защо По-малките богове са се разбунтували срещу Великите богове?
— Никой не знае — каза Доминик. — Човечеството е било младо на този свят, избягало е на Мидкемия от други светове, когато валхеру вилнеели из множествената вселена.
— Лудият бог — каза Макрос.
— Кой е той? — попита Накор.
— Безименния — подхвърли Пъг. — Поводът да сме тук.
— Ти каза, че са съществували седем по-велики същества, но назова само четири — обади се Миранда.
Доминик кимна.
— Първоначално са били седем. Освен четиримата, които наричаме Строителите, е имало други три. Арч-Индар, Безкористната, Богинята на доброто, която предизвиквала всеки творчески и позитивен импулс на нашия свят. Смятаме, че тя се е самопожертвала за окончателното прогонване на Безименния от Мидкемия.
— Тогава кой е Ишап? — попита Миранда.
— Най-могъщият от всички Велики богове — каза Доминик. — Бил е Уравновесителя, Матрицата, онзи, чиято висша задача е била да държи другите богове на техните места.
— А седмият бог? — попита Миранда. — Кой е този Безименен?
— Налар — каза Пъг. И след кратко мълчание въздъхна: — Голямо облекчение.
— Защо облекчение? — попита пак Миранда.
— Налар е безименен, тъй като дори ако изречеш името му, рискуваш да се превърнеш в негов инструмент — каза Доминик. — Той е бил отхвърлен от другите четирима Велики богове, за да се поддържа известно равновесие, докато ние се мъчим да върнем Ишап към живот.
— Значи се молите всеки ден, за да върнете най-великия от всички богове към живот?
— Да.
— Мислили ли сте колко още трябва да го правите?
— Столетия — каза Макрос. — Дори хилядолетия. Нашият живот е само кратък миг от възрастта на вселената.