Белия дявол — Синове

Зоя наведе глава, взря се в огъня и дълго не отговори.

— Искаш да чуеш истината?

— Има истини, които могат да ти струват живота!

— Сам виждаш, ако бягството пропадне, Хасан Али ще ме върне в Босна… Ако успеем, оставам твоя жена… И двете възможности ме отвращават!

„Спидер, нещастнико, от собствената си жена чуваш тези думи!“

— Кога ме намрази, Зуи?

— Моля те, не ме наричай така?

— Отговори ми!

— Когато чаках брат ти Марс да се върне от Одринското кале… Сега можеш да ме убиеш?

„Не в жребеца, в бастърдското му сърце трябваше да стрелям!“

— Няма да те убия… Въпреки че наруши съпружеската клетва… Смъртта е лек изход.

— Приличаме си, Филипе… Аз разруших твоето семейство, ти на брат си Константин…

— Зоя! — Филип сниши глухия си глас. — Влизаш в бурни води!

— Не ме плаши, търся лекия изход.

Отново млъкнаха задълго.

— Какво очакваш, да те преотстъпя на Марс?

Зоя поклати глава.

— Брат ти…

— Той не е мой брат!

— Брат ти Марс! — Зоя вдигна глас и заби светлите си очи в него. — Той не ме иска, Филипе. Сбърках… Трябваше да му говоря за любов, вместо това аз му предложих тялото си!

— И той отказа?

— Не можеш да си го представиш, нали? Да, отказа! Константин е свидетел!

— Зоя — Спидер смекчи гласа си, — добре, нека бъде мой брат, щом е син на баща ми… Какво виждаш в него, за което аз съм сляп. И защо избра Марс, а не Константин например? И той е мой брат, много по-добър от мен, благороден, честен… Защо се влюби в позора на Белия дявол, а не в гордостта му?

— Грешиш, Филипе. Марс може би е позор за майка ви, но за…

— Белия дявол… — ехидно усмихнат й помогна той.

— За княз Вангел Авалов, никога!

— Така да бъде, жено… Ще ми отговориш ли?

— Ще трябва да говоря дълго?

— До разсъмване има много време.

— Гладна съм, тялото ме боли, умирам за сън, едва се крепя на седлото… Бягам от единия си мъж, този, който уби дядо ми, с другия, който опита или не дай боже уби човека, когото обичам… А аз продължавам да говоря с Марс. Казвам му всичко, всичко… И той ми отговаря: „Зуи, аз ще дойда за теб!“

Филип скочи на крака. Задушаваше се, ръката му потърси ножа, но пръстите му тръпнеха и го остави да лежи в канията. В очите му се стичаше бесът на омразата, но гласът излезе спокоен, дори кротък.

— Знам тази болест — каза той. — Майка ми до ден-днешен говори с Белия дявол.

Спидер тръгна без посока. Трябваше да се успокои някъде далече от огъня, да го удари вятърът, да проветри и мозъка си, и унизените си чувства. На север планините белееха вече, но тук в сърцето на Македония вятърът все още беше твърде немощен за огъня, който бушуваше в главата му. „Бели дяволе — ръмжеше той, — не знам дали копелето ти промени живота на жена ти, но на мен отне всякакво желание да съществувам! И не той го направи, а ти, вдъхвайки му силата си!“

Скитайки из гората, Спидер знаеше, че няма в какво да обвини Марс. Права беше Зоя — той, Спидер, се поддаде на изкушението, разби семейството на брат си, но и да беше се въздържал… Познаваше достатъчно Алика, за да знае със сигурност, че семейството й е било разбито много преди да се върне от север. Заслушан във вътрешния си глас, Спидер чуваше обясненията на Менон. „Светът е страшен не с престъпленията си, а с това, че всеки престъпник е в състояние да даде смислено, убедително, а затова и разбираемо оправдание за деянията си…“ Менон беше обяснил предателството си с унизената си гордост… „Аз мога да кажа същото за Марс! — с разяждаща ярост и от крайна принуда си призна той. — Проклет да бъде деня, в който се срещнахме… И не него исках да срещна, а Константин… И не за да видя болката му, а да му поискам прошка… Доколкото Спидер се е родил годен да моли!“ Но застана лице в лице с третия си брат, с бастърда, с княз Марс Авалов. Баща му беше яздил жребец на име Ром, Марс — също. На гърба на коня Филип беше спечелил прозвището „Бързия“, но наблюдавайки как Марс плува в седлото, как прекарва деня в тръст, без следа от умора, той бързо си даде сметка, че е срещнал по-добър ездач от себе си. Марс можеше да прекара часове загледан в една точка, тих, ненатрапчив воин божи, бдящ над тленния живот на човеците. Филип беше водил три войни, коя от коя по-неуспешни, коя от коя по-голям провал пред вътрешния му престиж. Марс избиваше бащините им врагове с огън и вода, освободи от плен Вангел, след като преди него се бяха провалили патриарх, велик дож, еврейски банкери, дори кървавото злато на Белия дявол. Марс просто беше отишъл и изпълнявайки глупешките капризи на едно момче, беше го освободил според условията, които то имаше дързостта да постави. Дори да имитираше баща им, дори да го правеше съзнателно, имитацията изглеждаше толкова убедителна, че Филип започваше да се пита: „Нима Белия дявол се превъплъти в незаконородения си син?“