Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
— Трябва да знаеш, че поемаш огромен риск. Душите те чакат. Самият Самаил те чака. Чака точно теб, Лия. Ще се опита да задържи душата ти в Отвъдното. Ако успее… ако успее, ще те отведе в Небитието и ще те превърне в свой вечен арестант. Знаеш ли какво означава това, Лия? Никога няма да можеш да прекосиш границата към последния свят. Никога.
Тя поклаща глава и решава:
— Не. Не бива да пътуваш сама. Още не. Аз ще те придружа.
Ала думите й не ме разколебават. Вече съм решила.
Тръсвам глава и заявявам:
— Не. Тръгвам сама.
Половин час по-късно аз лежа върху кожения диван в сумрака на библиотеката, завесите са спуснати, за да ни предпазват от следобедното слънце. Соня е коленичила до мен, а очите й са сериозни и в тях се чете тревога.
— Когато кажа, ще затвориш очи и няма да мислиш за нищо друго, освен за мястото, където искаш да отидеш, и за лицето, което искаш да видиш. Ще отброяваме заедно, докато не ти кажа да спреш. Опитай се да чуеш собствения си дъх, да усетиш ритъма на сърцето си. Знам, че звучи… така де, вероятно ти се струва безумие! Но трябва да го направиш. Ограничи се до функциите на физическото си тяло и не мисли за нищо друго — само за онова, което искаш да видиш.
Тя млъква за миг, после продължава:
— Внимавай за какво си мислиш, докато пътуваш. Мисълта е огромна сила, Лия. Особено в Отвъдното.
Отпращам новото правило назад в съзнанието си за по-късно и за миг се паникьосвам под напора на новите въпроси, които изникват в главата ми.
— Чакай малко! Докато издирвам баща си в Отвъдното, трябва ли да спазвам някакъв установен ред? — спомням си пустото поле, където срещнах Алис. — Ами ако се озова не там, където трябва? Ако не успея да намеря татко или пък, още по-зле, ако накрая се озова на някое страшно място?
— Можеш да пътуваш където пожелаеш, но ще ти отнеме известно време, докато съумееш да контролираш посоката си. Тъй като си неопитна, трябва да… да повикаш баща си при себе си. Той ще усети присъствието ти в Равнината. Това… тази енергия ще ви събере заедно в света, който е безопасен. Ако може, той сам ще намери пътя до теб. А ако не го направи, значи не си там, където трябва, и е нужно незабавно да напуснеш и да тръгнеш към друг свят, докато Душите не са усетили присъствието ти.
— Ами ако… ако Душите ме открият? Или Самаил? Как ще се измъкна?
Соня прехапва устни и се замисля.
— При първа възможност трябва да стъпиш на здрава почва. Когато сме в Равнината, всички сме уязвими. Това не е естественото ни местопребивание. Ала най-уязвими сме по време на полета. Онези, които обитават Отвъдното, знаят какво да правят. Знаят как да управляват пътуването си, как да определят мястото, където се намират търсените от тях неща. Но също така знаят и как да навредят на неканените гости. Ако попаднеш в капана на Душите, на Самаил или на някого другиго…
Опирам се на лакът и протестирам:
— Някой друг ли?
Тя докосва ръката ми с топлата си длан.
— Отвъдното гъмжи от духове и разни същества. Някои ще искат да ти помогнат, други ще ти се пречкат, а трети ще се мъчат истински да ти навредят. Дори опитните пътешественици са нащрек в Равнината.
Новото разкритие още по-силно ме подтиква да тръгна, да отида и да си свърша работата, а после да се върна в Бърчууд, изпълнила задачата си.
— Добре. Кажи ми как да се защитавам.
Соня бърчи чело и се опитва да намери подходящите думи.
— Всички живи твари излъчват някакъв вид енергия, включително и онези, чиито души обитават Отвъдното.
Когато искат да ти навредят, те направляват енергията си в съответната посока. За да се защитиш, ти трябва да направиш същото.
Аз кимам с глава и си мисля за Душите, които се вихреха над двете ни с Алис в пустото поле, за тяхната сила, за енергията им, която отслаби волята ми и ме накара да им се подчинявам.
— Но как ще стане? Как мога да… направлявам тази енергия?
Тя нервно барабани с пръсти по дивана.
— Тъкмо тази част е най-трудна за обяснение. Правя го от малка, но не е лесно да се каже — мисли за енергията си като за едно семе, съвсем малко семенце в самия център на съществото ти. Семенцето е малко, едва се вижда, ала крие повече сила, повече светлина, отколкото можеш да допуснеш. Когато се почувстваш застрашена, трябва да си представиш как семенцето се разтваря и разкрива живота в себе си.
Не ми се ще да й възразя, за да не разбере, че думите й ми звучат нереално. Че представата как едно мъничко семенце ме предпазва от силата на Душите ми изглежда, меко казано, невъзможна. Вместо това аз кимам с глава, слушам я много внимателно и си казвам, че само преди няколко седмици не бих повярвала и дума на разказа за белега, за медальона, за пророчеството. И все пак те съществуват.