Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
— Нищо ли? — питам.
Соня поклаща глава.
— Прерових дори ризите и панталоните. Няма нищо.
Луиса въздъхва.
— А аз проверих между дюшеците, под леглото и зад таблата. Боя се, че и аз нямах късмет.
Отпъждам разочарованието, което през последните дни, след като разкрих ролята си в пророчеството, не ме е напускало. Струва ми се, че всяка крачка напред е последвана от две назад. Нуждаем се от помощ, подобна на онази, която Алис получи от Душите, т.е. от много голяма помощ.
Поглеждам към Соня, после към Луиса.
— Има само един човек, който със сигурност е знаел къде е скрил баща ми списъка, преди да почине.
Луиса се намесва с твърд глас:
— Не можем отново да подлагаме Соня на риска да разговаря с баща ти, Лия. Не и след онази нощ. Ще трябва да действаме по друг начин.
Аз нямам намерение да подлагам Соня на риск. Лицето й още е бледо, а под очите си има тъмни кръгове. Не е казала нищо, ала е ясно като бял ден, че контактът й със Звяра е изпил силите й. Постъпих неблагоразумно, като я помолих да говори с татко, и сега не мога отново да я подложа на риск, тъй като добре осъзнавам опасността от това.
Но няма смисъл да го изричам на глас. Соня ме поглежда в очите и ясно вижда моя план, сякаш е начертан в тях.
— Не мен иска да подложи на риск.
Луиса клати глава.
— Не разбирам.
Соня отлепя очи от моите и поглежда към Луиса.
— Спиритическите сеанси не са единственият начин, по който може да се общува с мъртвите.
— Баща ми е в Отвъдното, Луиса. Права ли съм, Соня?
Тя кима с глава.
— Някъде там. Така е.
Сега вече Луиса разбира. Отваря широко кафявите си очи и отривисто клати глава.
— Не! Не, не, не. Няма да тръгнеш на път по своя воля — скача на крака тя. — Не чу ли какво каза леля ти онази нощ? Опасно е, Лия. За всички ни, но най-вече за теб. Не. Дума да не става. Не можем да рискуваме Душите да те открият. Трябва да има друг начин.
Соня въздиша, сякаш се чувства задължена да каже нещо, което всъщност не желае.
— Само… може да има начин… начин, по който Лия да открие баща си много бързо, така че да избегне среща с Душите.
Ако съществува някаква възможност да открия баща си и да установя местоположението на списъка, ако съществува някакъв начин, ще прибегна до него. Срещам погледа й.
— Кажи ми.
— Съществуват правила, по които може да се пътува из Равнината. И едно от тях гласи, че нито една душа не може да обитава едновременно повече от един от всички седем свята в Отвъдното, но може да пътува свободно от свят на свят. Ако успееш да локализираш баща си в някой от седемте свята, а Душите са в другия… ами тогава ще можеш много бързо да разбереш къде се намира списъкът, преди да те открият и задържат.
Онова, което казва, ме сепва.
— Но защо говориш само за седем свята? Мислех, че световете са осем!
— Последният е запазен за мъртвите. Щом нечия душа прекоси границата и влезе в последния свят, няма връщане назад, не може да се завърне в нашия.
Потръпвам от чутото.
— В такъв случай дали е възможно да срещна баща си в Отвъдното, щом той е мъртъв, а аз не съм?
Соня кима с глава.
— Баща ти още не е прекосил границата. Ако го беше направил, нямаше да можем да разговаряме с него. Онези, които чакат по своя собствена воля в Отвъдното, имат причини за това. Баща ти вероятно чака, за да ти помогне. Щом прекоси границата, ще можете да разговаряте едва когато и ти се преселиш в последния свят. Другите седем свята са… междинни спирки… междинни станции, на които можете да се срещате.
Тя млъква и ме гледа мило, сякаш иска да облекчи разочарованието, което ще последва след думите й.
— Но… още си неопитна, Лия.
— Знам, ала това е единствената ни надежда. Трябва да открием имената на останалите два ключа. Без тях не можем да продължим, а за да ги открием, най-напред трябва да намерим списъка.
Замислям се за миг, преди да взема решение.
— Това е единственият начин. Ти каза, че е възможно да контролирам полета си, нали така? Каза, че мога да отида в Отвъдното по собствено желание, нали? Ти ще ми помогнеш в това, Соня. Ти можеш да ми помогнеш да намеря баща си. Можеш да ме посъветваш как да постъпя.
Тя не иска да се съгласи с мен. Кима бавно и с нежелание.