Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
— Но въпреки всичко аз те обичам, Лия — вика след мене той. — Докато времето покаже, де.
Обръщам глава към него и се усмихвам; в този миг го обичам повече от всичко на света.
— Докато времето покаже; тогава и дори след това, Хенри. Аз също те обичам.
— На как можем да открием нещо тук, Лия? Никога не съм виждала толкова много книги, събрани на едно място, дори в „Уиклиф“ са по-малко!
Луиса извръща глава от лавицата с томове, подпира се на нея и хваща главата си с ръце в израз на отчаяние.
Вдигам поглед от писалището на татко и се облягам назад в кожения му стол.
— Добре де! И аз не знам къде другаде да търсим. Ако татко е искал да скрие нещо, сигурна съм, че ще е тук. Той прекарваше цялото си време в библиотеката. Всичко скъпо за него се намира в тази стая.
— Да, но претърсихме всяко кътче и нищо! — възразява Луиса.
Внезапно Соня става от мястото си.
— Тук. Претърсихме всяко кътче тук.
Луиса нетърпеливо свива рамене.
— Да. Точно това казвам и аз.
Ала аз си мисля, че се досещам за какво намеква Соня.
— Почакай, почакай… какво имаш предвид, Соня?
— Не сме търсили в неговата стая — отвръща тя.
Отхвърлям предложението й с махане на ръка.
— Да, но библиотеката беше светая светих за татко. Тъкмо тук открих книгата.
Соня кима с глава.
— Точно така. Това не е ли още една причина да скрие списъка на друго място?
Прехапвам устни и се замислям. Не ми се ще да призная, че това е доста вероятно — не защото го отхвърлям, а защото дори сега, когато татко вече го няма между нас, не ми се ще да наруша покоя на стаята му. Ала не мога и да игнорирам идеята.
— Ти, разбира се, си права. Ако не намерим списъка тук, най-логично е да го е скрил в стаята си.
Луиса ме поглежда в очите и казва:
— Е, какво чакаме тогава?
В стаята на татко е студено като в гробница, тъй като огънят в камината не гори.
Луиса и Соня влизат без всякакво колебание, но аз затварям вратата след себе си и за миг оставам неподвижна. Оглеждам стаята със съзнанието, че не я познавам много добре, тъй като рядко съм имала възможност да влизам в нея, докато татко беше жив. Това бе мястото, където той прекарваше нощта. Активната част от денонощието преминаваше в библиотеката и в другите помещения на къщата заедно с мен, Алис и Хенри.
И все пак, когато най-после влизам по-навътре в стаята му, не мога да не почувствам, че тук обитава важна част от моя баща. Може би непознатата част от неговата личност. Онази, която е пазел недостъпна за останалите от семейството. Ала щом погледът ми се спира върху портрета на майка ми върху нощното му шкафче и върху купчината книги до него, започвам да осъзнавам, че тя не е била по-малко важна за татко.
— Лия? — вика ме Соня, която е застанала в средата на стаята и е вдигнала въпросително длани във въздуха. — Откъде да почнем?
Нужно ми е време, за да се сетя по каква причина дойдохме тук, и когато най-после се сещам, разбирам, че и аз като Соня нямам представа откъде да започнем.
Свивам рамене.
— Не знам. От скрина, предполагам. Или да погледнем под дюшека?
Луиса пристъпва към леглото, коленичи до него и мушва ръка между двата дюшека.
— Започвам оттук. Лия, защо не потърсиш из личните вещи на баща си?
— Аз ще опипам пространството зад гардероба — заявява Соня и се отправя към отсрещния ъгъл.
За миг оставам насред стаята и се опитвам да преодолея чувството си за вина, задето съм нахлула неканена тук, въпреки важната причина, която ме е довела. Най-после си казвам, че списъкът няма сам да ми се представи, и се залавям за работа.
Никога не съм се ровила в мъжки гардероб. Не знам какво съм очаквала, ала стройните редици тъмни чорапи и презрамки силно контрастират с надиплените дантели и копринените дрехи в гардероба на майка ми. Колкото повече се приближавам до тайната на пророчеството, толкова повече чувството, че отстранявам пласт след пласт от живота на родителите си и ги виждам като обикновени мъж и жена, а не като собствените ми баща и майка, се засилва. Предприела съм странно и вълнуващо пътуване и докато наново подреждам татковите неща в чекмеджетата, старая се да проявявам уважението си към него.
Претърсването не трае дълго. Скринът има само четири чекмеджета и скоро ми става ясно, че в тях няма нищо необичайно. Обръщам се и оглеждам стаята, като се облягам на скрина. Луиса е седнала на леглото, а Соня стои до гардероба със скръстени на гърдите ръце и гризе палеца си. Не е необходимо да изричат каквото и да е.