Любов под гибелна звезда

— Винаги съм знаела, че майка ми ме е мразила, а сега откривам, че буквално ме е проклела — отвърна тя, долавяйки, че гласът й звучи сухо и незаинтересовано. — Мисля, че в целия си живот не съм чувала нещо по-смислено.

— Майка ти се е опитвала да те предпази — възрази благоразумно Лукас.

— О, такова си момче! Ти никога не си имал спазми — промърмори Хелън. Спряха на площадката пред стълбите.

— Може би ще е хубаво да си свалиш обувките — каза Лукас, като погледна надолу към краката на Хелън. Тя беше покрита с черна изсъхнала тиня от тресавищата чак до кръста.

— Може би ще е хубаво да донесеш маркуч — върна му Хелън репликата със смях.

— Имам по-добра идея — каза той с непринудена усмивка, като я задърпа за ръката да го последва до басейна. — Външните душове са един вид задължителни за нашето семейство.

Отведе я до външния душ и я остави там, а той влезе в къщичката до басейна да вземе хавлии и дрехи за преобличане. Когато изчезна напълно от погледа й, тя стеснително се съблече под душа. Красивите стени от тиково дърво на душа се извиваха като спирала, която прикриваше като параван важните части на тялото й, но краката и темето й се виждаха.

Беше се къпала под милиони плажни душове като този, но никога без бански. Изми се възможно най-бързо и почти беше свършила, когато Лукас се върна.

— Тениската е моя, но нямам представа на кого са памучните панталони. Обаче не се тревожи за това. Никой няма да възрази — каза той, като преметна дрехите и голяма плажна кърпа върху паравана. После сложи на земята найлонов пазарски плик. — Това е за екипа и маратонките ти.

— Благодаря — провикна се Хелън, мъчително давайки си сметка колко малко разстояние има между него и голото й тяло. Всъщност беше глупаво. Всеки е гол под няколкото слоя дрехи, но това й се струваше някак различно. Струваше й се опасно. Наблюдаваше краката му през пролуката в долния край на паравана, когато той понечи да си тръгне, поколеба се, а после забързано се отдалечи. Тя изпусна един дъх, който не си бе давала сметка, че е затаила.

Дрехите, които й беше оставил, бяха огромни, но бяха меки, удобни и миришеха на извадени от сушилнята чаршафи. Тя се подсуши с кърпата, облече взетите назаем дрехи и излезе от кабината с душа, като носеше торбата с мръсните си дрехи.

Докато двамата с Лукас стигнаха до къщата, Джейсън и Хектор вече седяха на кухненската маса и гледаха как Касандра и Ариадна обсипват с любезности някакъв мъж, когото Хелън не познаваше. Лукас представи Хелън, а после прегърна силно чичо си.

Палас Делос беше много едър, рус мъж, все още сияещ от здраве и младост, макар че косата по слепоочията му вече посивяваше. Той и Хектор имаха една и съща предпазлива усмивка и остри очи, но у него имаше повече от хубостта на Джейсън и Ариадна, отколкото от грубата мъжественост на Хектор. Той се ръкува любезно с Хелън, но любопитният му поглед я следеше дълго след като представянето беше приключило и започна да кара Хелън да се чувства неудобно. Запита се дали той просто реагираше на забраненото й име, или беше чул неособено ласкави неща за нея от някого от семейството. Втренченият му поглед я изнервяше. Тя се опита да се скрие зад Лукас.