Безсънна (Търсачът в дълбините)

Заставяйки се да се измъкне от леглото, тя влезе със залитане под душа и застана там, опитвайки се да забрави как я беше гледал Орион, колко объркан беше изглеждал. Думата намушкване непрекъснато отекваше във вътрешността на работещия й с прекъсване ум, объркващо съчетана със спомена за това, как я беше докосвал.

Хелън знаеше, че Орион може да контролира сърцата, но нищо не би могло да я подготви за чувството, което беше изпитала, когато той протегна ръка и я докосна отвътре. Беше донякъде болезнено, но по хубав начин — по най-хубавия начин, осъзна Хелън. Горещото й лице се сгорещи още повече и тя стисна здраво очи и застана точно под шибащата струя. За миг й се струваше, че Орион можеше да й направи каквото поиска, и тя знаеше, че щеше да му позволи. По-лошо — подозираше, че каквото и да поискаше от нея, би могъл да я накара да изпита и наслада от него.

— Хелън! — изкрещя Джери, изтръгвайки я рязко от живите й мисли. Наричаше я „Хелън“ само когато беше наистина вбесен. — Защо в тази проклета къща е толкова дяволски студено… проклятие!

„Това е“, помисли си Хелън, „Най-накрая ядосах баща си толкова много, че направо забрави да говори английски.“

Джери дойде до вратата на банята и започна да й крещи. Представи си го отвън, как сочи ожесточено с пръст към вратата, докато не се вбеси толкова много, че започна да обърква думи от рода на „безотговорна“ и „невнимателна“ и да казва неща като „без внимателна“.

Хелън спря крановете и се вмъкна в една хавлия, все още мокра. Дръпна вратата и отправи спокоен поглед към баща си. Каквото и да се беше канил Джери да изкрещи, то заглъхна със скимтящ звук, веднага щом видя лицето й.

— Татко — каза тя внимателно, застанала опасно близо до ръба на емоционалните си задръжки. — Това е положението. Вече се обадих на господин Танис в железарията и той се отби в петък да вземе мерки за прозореца. После направи поръчка в една работилница за стъкла в Кейп, защото тази къща е толкова стара, че нито една от частите, които ни трябват, не е стандартен размер. Трябва да почакаме работилницата в Кейп Код да направи прозореца, да го докара, и господин Танис ще дойде и ще го постави. Но дотогава в спалнята ми ще е отвратително смразяващо студено, ясно?

— Ясно! — каза той, като се отдръпна от внезапния гневен пристъп на Хелън. — Стига да се погрижиш за това.

— Грижа се!

— Хубаво! — Той пристъпи тромаво от крак на крак и я погледна с разкаяно изражение. — Сега, какво искаш за закуска?

Хелън му се усмихна, признателна, че — ако си послужеше с клишето за „подхвърлянето на прага“ — Дафна бе избрала да я подхвърли именно на прага на Джери.