Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– За Сония – жената със скромни амбиции. Първо магьосник, след това крадец.
Те заедно пресушиха халбите си и Фарин погледна към масата. Той протегна ръка и обърна едната книга към себе си.
– Започна ли да разбираш нещо?
Тя въздъхна.
– Дори Серин не може да я разбере. Тя е написана за човек, който знае много повече неща от мен. На мен ми трябва книга за начинаещи. – Тя го погледна. – Сери успял ли е да намери нещо?
Той поклати глава.
– Може би трябваше да продължиш да се упражняваш – така поне магьосниците щяха да бъдат ангажирани с търсенето ти. Миналата седмица претарашиха всички заложни къщи – в града и извън него. Ако някъде е имало някоя книга за магия, вече я няма.
Сония въздъхна и притисна длани към слепоочията си.
– А те какво правят сега?
– Продължават да душат из копторите – рече той. – Чакат да започнеш да използваш магията си.
Сония се замисли за леля си и чичо си, и детето, което щеше да се роди. Докато магьосниците не прекратяха търсенето, тя нямаше да може да се види с тях. А толкова силно искаше да поговори с тях. Момичето погледна към книгата и усети как в гърдите й се трупа гняв и разочарование.
– А те все някога ще ме оставят ли на мира?
В стаята отекна силен гръм, последват от ярка светкавица и тя подскочи стреснато. Нещо падна на земята и се пръсна на парчета. Сония наведе глава и видя останките от бялата керамична ваза.
– Хей, Сония – рече Фарин, заплашвайки я шеговито с пръст.
– Не мисля, че това е начинът да се отблагодариш на Серин за... – Гласът му рязко секна и той се плесна по челото. – Сега ще разберат, че си в града. – Фарин изруга и се намръщи неодобрително. – Нали те помолих да не използваш магия.
Сония се изчерви.
– Съжалявам, Фарин, но не го направих нарочно. – Тя се наведе и вдигна едно парченце от вазата. – Още отпреди не можех да направя онова, което искам, а сега се случва от само себе си, когато дори и не съм си помислила за това.
Изражението на лицето му се смекчи.
– Какво пък, щом става от само себе си, така да е. – Той махна с ръка, но изведнъж се напрегна и впери поглед в нея.
– Какво? – попита тя.
Той преглътна и отмести поглед.
– Нищо. Просто... ми хрумна нещо. Магьосниците може би се намират доста далеч оттук и няма да успеят да открият точното ти местоположение, но утре сигурно ще претърсят района на Северния квартал. Мисля, че няма да се наложи да си тръгваш още сега – но се въздържай от използването на магия.
Сония кимна послушно.
– Ще се постарая.
– Търговецо Ларкин?
Денил се обърна, видя до себе си работника от пивницата и му кимна. Мъжът кимна с глава, подканяйки с жест Денил да го последва.
Магьосникът се поколеба за миг, сякаш не можеше да повярва на късмета си, след което бързо се надигна от стола. Вървейки след мъжа през препълнената пивница, Денил си припомни съдържанието на последното си писмо до Горан. Какво беше накарало крадеца да се съгласи на среща?
Навън валеше сняг. Водачът му се прегърби и се уви по-плътно в палтото си, след което бързо закрачи по улицата. Когато стигнаха до съседната тясна уличка, Денил беше принуден да спре – иззад ъгъла се появи фигура, увита в дълъг плащ.
– Лорд Денил! Каква изненада! Или по-точно казано какъв маскарад?
Фергън се усмихна широко. Денил го погледна и усети нарастващо раздразнение. Преди много години младият Фергън дълго време го беше тормозил и споменът предизвика безпокойство у Денил – но после се ядоса на себе си. Магьосникът изпъна рамене и изпита мимолетно удоволствие от това, че беше с една глава по-висок от всички магьосници в Гилдията.
– Какво искаш, Фергън?
Фергън повдигна изящните си вежди.
– Да разбера защо се разхождаш из копторите в такъв вид, лорд Денил.
– И очакваш от мен да ти отговоря?
Воинът повдигна рамене.
– Ако не го направиш, ще бъда принуден да гадая, нали? Убеден съм, че приятелите ми с удоволствие ще ми помогнат в това. – Той притисна показалец към устните си. – Хмм, очевидно не желаеш да се разбира, че си тук. Да не би да криеш някаква скандална тайна? Да не би да си се забъркал в нещо толкова позорно, че се налага да се преобличаш като просяк, за да не бъдеш разкрит? Ах! – Очите на Фергън се разшириха. – Да не би да посещаваш някой бардак?
Денил надникна над рамото на Фергън и както можеше да се очаква, от водача му нямаше и следа.
– О, това той ли беше? – попита Фергън, обръщайки се назад. – Изглеждаше ми доста грубоват. Не че имам някаква представа от специфичните ти вкусове.