Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Не сме нарушавали никакво примирие. — Беше Кара, най-после събрала мислите си, за да му отвърне.
— Може да не сте имали намерение да го нарушавате, или пък изобщо да не знаете за съществуването му, но със сигурност сте нарушили примирието. — Чудовищният трол говореше със забележително за един свиреп звяр спокойствие и изисканост, която не би била неподходяща дори за кралски двор, стига да не беше поднесена с глас толкова дълбок, че да ти потече кръв от носа.
— Велика магия е била извършена в тази пещера — каза Кара. — Тя ни призова тук. Какво е станало?
— Двама заклети в огъня се скараха. — Кратък отговор, като че ли от спомена го болеше.
— Кое е това място? И как се казваш ти? — попита Кара, може би с надеждата да отвлече разговора от темата за нарушените примирия.
Чудовището се усмихна. Усмивката му бе широка и разкриваше множество остри зъби, но не беше недружелюбна.
— Намирате се под Халрада, огнена планина в Хаймски цеп. Тези пещери бяха дарени на моите приятели тук от Аларик, дук на Маладон.
— Маладон! — Не можах да се сдържа. — Слава богу. — Ако не бяха всички тия тролове, дето ме гледаха, щях да падна на колене и да целуна калта.
— А аз — продължи звярът — съм Горгот.
— Ти ли си господарят тук? — попита Снори.
Чудовището сви рамене и бих се заклел, че изглеждаше смутено.
— Ами, те ме наричат свой крал, но…
— Принц Джалан Кендет, внук на Червената кралица от Предела. — Протегнах ръка. — Радвам се да се запознаем.
Горгот сведе поглед към ръката ми, сякаш несигурен какво да прави с нея. Тъкмо се канех да я дръпна, за да не вземе да я откъсне или да си гризне мъничко, когато той я обви в трипръстата си длан и за миг усетих намек за силата му.
— И така — казах аз, след като си получих ръката обратно и я стиснах в юмрук, за да овладея болката. — И така, надявам се, че като крал на Хал…
— … рада — подсказа Снори.
— Да, Халрада. — Хвърлих му един кисел поглед. — Като крал на… под тази планина… надявам се, че ще ни окажеш любезността, дължима на друга кралска особа от Империята, и ще наредиш да ни ескортират до границите на владенията ти.
Горгот с нищо не показа, че ме е чул. Вместо това приклекна и протегна ръка към Хенан.
— Как така имате дете със себе си и кръв по брадвите си? — После впери котешките си очи в момчето. — Ела.
Признавам му на малкото копеленце, че и на тъмно имаше също толкова кураж или инат, колкото денем. Когато го бяхме видели за първи път, тичаше право към разбойническия отряд на хардасите, а сега излезе напред с твърда крачка и сложи ръчицата си в дланта на тролския крал.
— Как се казваш, дете?
— Хенан… господине.
— Имах си малко братче — каза чудовището. — Сега щеше да е на твоята възраст… — Пусна момчето и се изправи. — Новите ми братя се готвят да потеглят към нов дом, на седемстотин мили на югозапад. Той се намира в Ренарските планини. Можете да пътувате с нас, докато пътешествието ви ви води в тази посока.
— Това би било чудес… — Обуздах ентусиазма си. — Това ми изглежда приемливо. — Не можех да се насиля да го нарека „сир“. Но вярно звучеше чудесно. Стига да не ни изядяха, не можех да се сетя за по-добри телохранители, които да ни пазят от слугите на Мъртвия крал. Хората са склонни да си остават мъртви, като ги изядеш. — Кога смятате да потеглим?
— Дукът на Маладон ни е пратил ескорт, за да се избегнат всякакви недоразумения с народа му. Трябва да пристигне до седмица. Според условията на примирието ще потеглим след пира на Хаймдал. И никой човек няма да стъпва на Халрада дотогава… Хората на дука патрулират, за да са сигурни, че никой няма да дойде насам.
— Ние дойдохме по пътища, които дукът не е в състояние да опази — каза Кара. — Можем ли след като вече сме тук, да се натрапим на гостоприемството ви, крал Горгот, и да останем, докато сте готови да тръгнете?
При тези думи се наежих — да търпя вонята на тролове и да стоя в тъмна и влажна пещера, когато можех да посръбвам бира на масата на дука. Видях, че ундоретите също се мръщят. Но в крайна сметка не ми се бъхтеше през планини и гори, за да стигна до дука и двореца му, ако ще бирата да беше нектар, сервиран от голи богини: имах нужда просто да легна и да спя, пък макар и на мокър под.