Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Алика криволичи между кратери, огнени ями, траншеи, изровени от невъобразима сила. Заобикаля упоритите основи, стърчащи на пътя ни, и най-жежките огнища, отмества се от пътя на падащите отломки и преодолява пламтящите руини на външните стени с три големи скока. Аз я следвам. Откривам също като Контаф в плочестата му броня, че мога да скачам на разстояния, които биха засрамили древногръцките атлети. Виждам, че сме близо до мястото, където се е издигала една от седемте кули — сега колона от нажежен до бяло пламък, виеща се над гигантски кратер. Каменните късове, все още висящи във въздуха около нас, призовани към земята по дъгата на гравитацията, се раздалечават в траекториите си именно от това място.
Оттатък стената, на разстояние по-голямо от изстрел с лък, многото хиляди, строени срещу замъка Амерот, горят. Втурваме се след баба ми през мъртвата земя между обсадените и обсаждащите. Бойните машини представляват пламтящи останки. Късове летяща зидария от голямата стена са прорязали широки пътеки през редиците на врага, образували са кървави просеки през лагерите им. Мъжете най-близо до стените са превърнати от зноя в локви горяща мазнина сред овъглени кости. По-надалеч войниците са застинали в агония, а гърлените им писъци са прекалено ниски за ушите ни. Още по-надалеч стоят прави, с вдигнати димящи щитове, а палатките им горят. Ако около всичките седем кули е същото, значи са загинали хиляди и хиляди хора — извън стените многократно повече, отколкото вътре в тях.
Алика, изглежда, знае точно къде отива. Ние я следваме, а останалите воини от стаята под цитаделата Амерот се точат отзад, по-бавни от нас, но все пак много по-бързи, отколкото се полага на човек.
Проникваме дълбоко в армията на пълководеца, покрай ужасните опустошения, причинени от експлодиралите кули, към сърцето на неговата войска, където върху шатрите се веят знамената на благородните домове. Даже тук са паднали големи камъни, смазвайки мъже, коне, палатки — но по девет на всеки десет са оцелели. Криволичим сред войници, които стоят почти замръзнали, с очи прекалено бавни, за да ни проследят, и ръце, които започват да пълзят едва-едва към дръжките на мечовете им.
Най-сетне зърваме гъсто скупчените знамена на Слов, шатрите стават по-големи и по-пищни. Тъкмо когато пристигаме, Анар Кервжич, западният юмрук на царя, се подава от голямата си платнена шатра, стиснал великолепно копие. Златоткан плат краси входа, а висящите на пилони знамена на васалите му образуват алея за неговото излизане. Около шатрата му са се скупчили нагъсто Сетните остриета, бляскави в своите черни ризници, с маски от гагат и слонова кост, страховит елит, чиято репутация е отекнала през годините с такава сила, че дори аз съм чувал за тях.
Вече сме по-бавни, сякаш скоростта ни е нещо, извлечено от маковете на Мейрес Алус, наркотик, който се оттича от вените ни и ни връща към времето на смъртния свят. И въпреки това Сетните остриета едва успяват да трепнат, преди Алика да прокара меча си по гърлото на Кервжич. Тя не губи време да го обезглавява — може би острието ѝ би се счупило, ако удари по човешки врат с такава бързина. После, без да поглежда повече легендарния военачалник, просто минава към следващия войник и повтаря действието си още преди кръвта, швирнала от гърлото на Кервжич, да е изминала и една четвърт от пътя си към земята.
Копието му виси във въздуха и изглежда някак си по-реално от всичко друго наоколо, по-ярко от кръв, по-живо от стражите, които ни заобикалят отвсякъде. Изработено е от тъмно дърво, увито в плетеница от сребриста стомана, и върхът му се разширява до цяла педя. То ме зове и аз, без да се замислям, посягам към него. Ръката ми се свива около дръжката и го усещам твърдо под пръстите си.
— Избийте всички! — изкрещява тя.
И Уламир Контаф се подчинява. Още от нейните избраници пристигат, щом започва касапницата, и се заемат със собственото си кърваво дело. Аз дръпвам копието на пълководеца и тръгвам след Алика; трепвам, когато аленият потоп ме залива и минава през мен.
Тя прерязва двайсет гърла още преди военачалникът да падне на земята. Прерязва сто, преди да ѝ се наложи да се приведе под един меч. На някои места минава през групи от по десет-двайсет словенски пехотинци и вече се е заела със следващото струпване, когато мъжете започват да падат.