Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Трябваше да вярва, че той я водеше обратно тук заради начина, по който беше побягнал от нея така внезапно последния път. Сякаш трябваше да опитат за втори път, за да поправят нещата. В края на онова, което в началото й се беше сторило почти като първа любовна среща, Лус се беше почувствала унизително измамена. Даниел сигурно беше разбрал това и се чувстваше виновен, задето така прибързано си беше тръгнал.
Стигнаха до магнолията, която бележеше наблюдателната точка на езерото. Слънцето оставяше златна диря по водата, докато бавно се придвижваше през гората на запад. Вечер всичко изглеждаше толкова различно. Целият свят сякаш сияеше.
Даниел се облегна на дървото и я загледа как наблюдава водата. Тя се премести и застана до него под восъчножълтите листа и цветята, които по това време на годината трябваше да са мъртви и изчезнали, но изглеждаха чисти и свежи като пролетни цветове. Лус вдъхна мускусния аромат и се почувства по-близка до Даниел, отколкото имаше причина - и беше очарована, че чувството сякаш се появи от нищото.
- Този път не сме облечени точно като за плуване - каза той, като посочи към черната рокля на Лус.
Тя опипа изящния подгъв на роклята с нанизани в него връзки, промушени през малки дупчици, спускащ се до коленете й, като си представи колко шокирана щеше да е майка й, ако тя съсипеше една хубава рокля, защото на двамата с някакво момче им се е приискало да се гмурнат в езеро.
- Може би може просто да си потопим краката?
Даниел посочи към стръмната пътека от червени камъни,
която водеше надолу към водата. Катереха се по гъсти, жълто-кафяви тръстики и пясъчна амофила и се държаха за извитите стволове на вечнозелените дъбове, за да пазят равновесие. Тук брегът на езерото ставаше чакълест. Водата изглеждаше толкова неподвижна, че тя почти изпита чувството, че може да върви по нея.
Лус изрита черните си балетни пантофки и опипа покритата с водни лилии повърхност с пръстите на краката си. Водата беше по-хладна, отколкото онзи ден. Даниел откъсна стрък пясъчна амофила и започна да извива дебелото й стъбло.
Погледна я.
- Мислиш ли си понякога да се махнеш оттук...?
- Непрекъснато - каза тя със стон, като предполагаше, че той изпитва същото желание. Разбира се, тя искаше да се махне колкото е възможно по-далече от „Меч и Кръст“. Всеки би искал. Но се опита поне да попречи на ума си да се развихри необуздано, насочвайки се към фантазии, в които тя и Даниел крояха планове за бягство.
- Не - каза Даниел, - имам предвид, дали наистина някога си обмисляла да отидеш някъде другаде? Да помолиш родителите ти да те прехвърлят? Просто... „Меч и Кръст“ май не е най-подходящото място за теб.
Лус седна на един камък срещу Даниел и обгърна коленете си с ръце. Ако той намекваше, че тя е отхвърлена сред едно ученическо тяло, пълно с отхвърлени хора, нямаше как да не се почувства леко обидена.
Тя прочисти гърло:
- Не мога да си позволя лукса сериозно да обмислям някое друго място. За мен „Меч и Кръст“ е - тя направи пауза - до голяма степен, последно отчаяно усилие за спасяване.
- Хайде де - каза Даниел.
- Ти не би разбрал...
- Бих. - Той въздъхна. - Винаги има още една спирка, Лус.
- Много пророчески думи, Даниел - каза тя. Почувства как повишава глас. - Но ако толкова много искаш да се отървеш от мен, какво правим? Никой не те е молил да ме влачиш тук със себе си.
- Не - каза той. - Имаш право. Исках да кажа, че не си като хората тук. Трябва да има по-добро място за теб.
Сърцето на Лус биеше бързо, както обикновено, когато беше близо до Даниел. Но това беше различно. Цялата тази сцена я караше да се облива в пот.
- Когато дойдох тук - каза тя, - си обещах, че няма да разказвам на никого за миналото си, или какво съм направила, за да попадна на това място.
Даниел отпусна глава в ръцете си.
- Онова, за което говоря, няма нищо общо със случилото се с онова момче...
- Знаеш за него? - Лицето на Лус се сгърчи. Не. Как можеше Даниел да знае? - Каквото и да ти е казала Моли...
Но знаеше, че е твърде късно. Именно Даниел я беше намерил заедно с Тод. Ако Моли му беше разказала всичко за това как Лус е е била замесена и в друга загадъчна смърт при пожар, то тя изобщо не можеше да си представи как ще го обясни.
- Слушай - каза той, като улови ръцете й. - Това, което казвам, няма нищо общо с тази част от миналото ти.
Трудно й беше да го повярва.
- Тогава с Тод ли има нещо общо?
Той поклати глава:
- Свързано е с това място. Свързано е с разни неща...