Шпионите на Собек [bg]

Преди Амеротке да успее да каже и дума, Матайа взе торбата и изпразни съдържанието й на масата помежду им. То беше доста оскъдно — няколко навити ленени роби, чифт сандали, малки кожени кесийки за бижута и няколко миниатюрни ковчежета. Тя зарови сред тях, отвори една инкрустирана кутийка и показа на Амеротке прекрасна гривна от карнеоли.

— Господарю, смирено търся закрила, също както и вашето семейство потърси в двореца Малгата. Предлагам този дар на вашата съпруга — каза тя.

— Не, не, няма нужда — усмихна се Амеротке и деликатно побутна настрани кутийката. Забеляза, че ръцете на Матайа трепереха, а в красивите й очи напираха сълзи. — Можете да се присъедините към господарката Норфрет в Малгата. Шуфой ще ви придружи дотам — каза той и посочи към вещите й. — Сигурна ли сте, че това е всичко, което искате да вземете?

— Шуфой — засия цялата в усмивка Матайа — каза, че ще използва моята стая и ще наглежда това, което оставям там. Ако се нуждая от нещо, ще ми го донесе.

— От какво се страхувате? — попита Амеротке. — Аритите?

— И от други неща — каза Матайа, като внимателно подбираше думите си. — Огромна пропаст зейна между Божествената и Нубия и независимо от това как изглеждат нещата, това включва и този храм. Господарю съдия, на кого мога да вярвам? Трябва да замина, да постоя надалече, да премисля.

— Кажете ми — каза Амеротке, докато помагаше на Матайа да прибере вещите си в торбата — за главния разузнавач Имотеп. Той е идвал във вашия Дом на книгите, за да проучва карти. Според слуховете той е бил редовен, а понякога и таен посетител.

— Може би — Матайа изглеждаше разсеяна. — Господарю, аз вече ви показах това, което Имотеп правеше тук. Вероятно си е припомнял бойните си дни в Нубия. Попитайте четеца жрец. Къде обаче е ходил преди или след това или кого е посещавал при други случаи, наистина не знам. Но мисля — вдигна глава Матайа и погледна Амеротке право в очите, — че най-добре е да питате господаря Куфу. Би трябвало да му се докладва за всички посетители в храма, нали?

Амеротке бе обмислил и това. Погледна през прозореца, припомняйки си своите собствени проучвания както в Дома на книгите, така и в Къщата на тишината. Реши да излезе. Трябваше да освободи чрез ходене напрежението, което изсмукваше силите му.

— Матайа — каза той, — можете да се присъедините към господарката Норфрет в двореца Малгата, но преди това — надигна се той и се изправи — аз трябва да посетя отново Дома на гората. Шуфой, ти и Матайа трябва да ме придружите.