Среднощният диамант [bg]

Но не се получи. Не се получи със следващия мъж, с когото разговарях. Или с по-следващия. Положих всички усилия да намеря най-добре изглеждащите мъже на празненството и открих, че както Грант, така и госпожица Гарисън са били прави за привлекателността ми. Някои от мъжете сякаш се колебаеха да започнат разговор със сирминиканка, но „стопляха“, щом осъзнаеха, че съм „нормален“ човек. И изобщо не им трябваше „затопляне“, когато въпросът опираше до физическите ми качества. Дори през маските им на благоприличие виждах как оглеждаха преценяващо фигурата ми. Интересът им бе осезаем, но не усещах в мен да се пробужда нищо. Не исках да се покатеря в скутовете им. Не исках да почувствам как притискат силно устните си към моите. Възхищавах се на привлекателността им, нищо повече.

Когато нашата група се прибра в Уистерия Холоу по-късно, открихме повечето от другите момичета, скупчени в салона, до едно изгарящи от нетърпение да говорят за празненствата, на които бяха присъствали. Аделейд реши да си легне рано и аз предложих да се кача горе с нея. Днес не беше във форма и се тревожех, че напрежението от положението й на диамант вече й се отразяваше. Тя имаше най-тежката програма от всички.

— Просто съм уморена — каза и ме отпрати с махване на ръка. — Остани, ако искаш.

Не проявявах интерес да слушам за кандидатите на всички, особено след всички повърхностни разговори, които вече ми се бе наложило да изтърпя. Но наистина харесвах другите клюки за Кейп Триумф. Въпреки мира в централните колонии винаги циркулираха слухове за заплахи от страна на лорандийците или икорите. Местните скандали и престъпност също бяха горещи клюки. Намръщих се, когато чух историята на семейство, което не беше получило помощ от милицията или войниците, след като беше ограбено на оживена улица, но изместването на темата към загадъчните пирати в града ме разсея. Изглеждаше, че някои от тях може отново да са се задействали.

— Един кораб просто изчезнал снощи — каза ни Джулиана. — Пазачите на доковете така и не видели нищо. Твърде мъгливо.

— Никого ли не е имало на борда? — попита Марта.

— Само минимален екипаж, и никой не е разбрал какво става — обясни Джулиана. — Съборили ги, вързали ги и ги зарязали по-нагоре по крайбрежието.

Надвесих се напред, омаяна:

— Какво е имало на кораба?

— Главно захар. Малко подправки. Взели са и всички оръжия на моряците. Корабът тъкмо бил влязъл в пристанището следобед и още не бил разтоварен. — Джулиана въздъхна. — Надявам се, че все още ще можем да намираме захар за кафето и чая. Господинът, който ми разказа за кораба, каза, че тези неща ще са трудни за намиране, докато не се увеличи пролетната търговия от юг. Цените ще се повишат.