Среднощният диамант [bg]

Заспах веднага, щом се озовах обратно в леглото си, а сутринта настъпи твърде бързо. Когато отворих замъглените си очи, открих Аделейд застанала над мен, облечена за деня и преливаща от въпроси.

— Съжалявам — казах. — Нямах намерение да те плаша. Благодаря ти, че не си казала на никого.

Виждах, че чака още подробности, навярно обяснение или просто да чуе къде съм била. Замълчах си главно за да не я излъжа. Най-накрая тя попита предпазливо:

— Да разглеждаш града ли беше излязла?

— Да. — Това поне можех да призная честно. — Лекомислено е, знам.

— Можеше да ти се случи нещо! Обещай ми, че няма да го направиш отново. Не е безопасно за сама жена.

— Светът никога не е безопасен за сама жена — отбелязах печално. Бях се убеждавала в това цял живот.

Тя ме погледна остро:

— Не обеща.

— Защото не мога.

— Мира…

— Аделейд. Трябва да ми вярваш, че не бих направила нищо — опасно или друго — без основателна причина. Но… ами…

Отместих поглед, внезапно изправена пред част от тази потайност, с която не ми се беше налагало да се справям преди. На кораба Аделейд беше твърде разсеяна, за да забележи кой знае какво от похожденията ми. А до неотдавна най-много се боях да не ме открият онези, които диктуваха бъдещето ми, като например тримата Торн. Нищо от работата ми за Грант не биваше да се отразява върху нея. Технически все още не се отразяваше, но сега, когато бе забелязала поведението ми, трябваше да избирам как да се справя с това.

— Всички си имаме тайни — казах, като вдигнах отново поглед към нея. — Знам, че и ти имаш, и уважавам това.

На Аделейд й беше трудно да възрази, несъмнено спомнила си, че никога не бях настоявала за подробности относно противоречивото й представяне в Блу Спринг. Въпреки това не можех да я виня, задето се тревожи. Само тя ми беше останала след Тамзин и се отнасях закрилнически към нея. Трябваше да се досетя, че загубата на Тамзин щеше да накара Аделейд също да се отнася закрилнически към мен.

Тя прекрати разпита и дори ми се усмихна непринудено на излизане от стаята, но знаех, че не съм заличила напълно страховете й. Докато приключвах с прикрепването на косата си с фиби, се опитах да си представя да й кажа истината. Какво щеше да каже, ако знаеше, че снощи бях проникнала в дома на уважаван гражданин? Че бях целунала мъж в кръчма с лоша репутация? Че въпросният мъж беше шпионин с опасно минало и вбесяващ характер?

Застанах на прага на спалнята си и затворих очи само за миг, преди да я последвам на долния етаж. Противно на благоразумието, се оставих да се насладя на спомена как целувах Грант. Как се бяхме прегърнали. Отворих очи и си поех дълбоко дъх.

Престани. Грант те разсейва, напомни ми онзи строг вътрешен глас, докато слизах по стълбите. Той е само средство, за да помогнеш на Лонзо.

На масата за закуска мистрес Кълпепър вече четеше днешното разписание. Тримата Торн се стараеха никой да не бездейства. Някои, като Аделейд, бяха получили всевъзможни молби за срещи и тя прекара деня си, като забавляваше посетител след посетител в къщата. Онези, които не бяха заети с лични уговорки, бяха изпратени на групови чаени партита или други мероприятия, които щяха да позволят да бъдем забелязани. Всъщност самата аз имах няколко посетители. Единият от тях обикаляше всички момичета. Другият изглеждаше истински любопитен за мен, което беше ласкателно, но нищо у него не ме впечатли по друг начин.