Третият близнак [bg]

— Това обаче не им пречи да действат като проклетото Гестапо. Щели да публикуват статията. Вчера някой им подхвърлил за тая твоя Ферами.

— Чудя се кой ли им е съобщил за нея? — Берингтън си придаде замислен вид.

— Въртят се наоколо нелоялни копелета.

— Сигурно.

Морис въздъхна.

— Кажи, че не е вярно, Бери. Кажи ми, че тя не нарушава анонимността на хората.

Берингтън кръстоса крака, опитвайки се да изглежда спокоен, докато всъщност бе натегнат като струна. Точно тук трябваше да ходи по опънато въже.

— Не вярвам да върши нещо нередно — каза той. — Тя просто сканира медицински база данни и намира хора, които не знаят, че са близнаци. Много умно е направено, ако трябва да сме обективни…

— Да не би да разглежда медицинските картони на хората без тяхно разрешение?

Берингтън се престори, че му е трудно да го изрече.

— Е… нещо такова.

— Тогава трябва да спре.

— Бедата е там, че на нея тази информация наистина й трябва за научноизследователската й програма.

— Може би ще се наложи да й предложим някаква компенсация.

Берингтън не бе мислил да я подкупва. Съмняваше се дали от това би излязло нещо, но от опит глава не боли.

— Добра идея.

— На постоянна професура ли е назначена?

— Тя започна този семестър като асистент — преподавател. Най-малко на шест години е от постоянната професура. Но бихме могли да увеличим заплатата й. Знам, че й трябват пари, тя ми каза.

— Колко печели сега?

— Трийсет хиляди на година.

— Колко мислиш да й предложим?

— Добре е да е повечко. Още осем или десет хиляди.

— А откъде?

Берингтън се усмихна.

— Струва ми се, че бих могъл да убедя „Дженетико“.

— Тогава точно това ще направим. Извикай я веднага, Бери. Ако е тук, в комплекса, да се яви веднага. Ще уредим това нещо, преди още да е дошла полицията по етиката.

Берингтън вдигна телефона и набра кабинета на Джийни.

— Доктор Ферами — чу той гласа й.

— Берингтън се обажда.

— Добро утро. — Тонът й бе предпазлив. Дали бе усетила желанието му да я прелъсти в понеделник вечер? Може пък да се чуди дали няма да опита отново. Или също е подушила проблема с Ню Йорк Таймс, премисли той.

— Мога ли да те видя веднага?

— В твоя офис ли?

— Намирам се в офиса на доктор Обел на Хилсайд Хол.

Тя въздъхна отегчено.

— Дали не става въпрос за онази Наоми Фрийландър?

— Да.

— Всичко това са лайна и ти го знаеш.

— Да, но трябва да се оправяме.

— Идвам.

Берингтън затвори.

— Ще бъде тук моментално — каза той на Морис. — И доколкото разбрах, май вече е разговаряла с Таймс.