Конан Непобедимия [bg]

Лицето на Карела пламна и тя остро го прекъсна:

— Млъквай, стари глупако! Какво правя аз и с кого го правя, е само моя работа!

Очите й сякаш хвърляха зелени камѝ срещу Конан, така свирепо го изгледа тя. После главатарката се отдалечи, като сграбчи бутилката от ръцете на Абериус, когато мина край него.

Хордо поклати едрата си глава.

— Защо не каза нещо, Конан? Защо не я спря?

— Тя е свободна жена — студено отвърна Конан. Гордостта му все още бе накърнена от начина, по който бе допуснала ръката на Аманар върху рамото си. — Нямам никакви права над нея. Ти защо не я спря?

— Прекалено съм стар и не ща да гледам как нарязва черния ми дроб на парчета — изсумтя Хордо. — Значи твоята Велита наистина е била в крепостта? Чудя се защо не си я изнесъл. Защо не измъкна и медальоните и не изчезна оттук?

— Тя е омагьосана — въздъхна Конан и разказа как бе намерил Велита и онова, което му беше разправила тя.

— Значи онзи ни е излъгал — каза брадатият, когато Конан свърши разказа си. — Щом не е казал истината за медальоните и жените, за какво ли още лъже?

— За всичко. Мислех да й разкажа какво е сторил с Велита, за да разбере какъв човек е този магьосник, но сега тя ще реши, че съм измислил всичко.

— И е много вероятно да каже на Аманар за това, за да го забавлява с твоята ревност. Или онова, което тя е сметнала за ревност — побърза да добави той, когато кимериецът му хвърли свиреп поглед. — Ами какво да правя аз, Конан? Дори и сега не мога да я напусна.

Конан измъкна широката си сабя няколко пръста от ножницата и после с трясък я прибра обратно.

— Дръж меча си остър и очите — отворени на четири. — Стоманеният му поглед обходи пъстрата сбирщина бандити, проснати в пиян унес около огньовете. — Поддържай в непрекъсната бойна готовност тези нейни хрътки. Всеки миг трябва да бъдат в състояние да се изтеглят оттук. И, разбира се, не позволявай нито на Аманар, нито на нея да открият какво правиш.

— Ти самият не задаваш много въпроси, нали, кимериецо? Какво смяташ да правиш?

Конан се взря в мрака към крепостта, преди да отговори. В непрогледната тъмнина масивните стени изглеждаха още по-черни.

— Ще убия Аманар, ще освободя Велита, ще открадна медальоните и, разбира се, ще се върна в Шадизар. Дреболии.

— О, дреболии! — изстена Хордо. — Имам нужда от още малко вино.

— И аз — каза тихо Конан.

Нощта тежко притисна широките му рамене. Ужасно беше човек да умре в такава отвратителна долина.