Републиката на крадците [bg]

— О, богове! — възкликна Локи, а възхищението и смайването свиха на объркана топка червата в корема му. Самодоволството му, че е измъкнал половин крона от клетия глупак в Арката на фонтана, изчезна. — Та това… Та това е произведение на изкуството!

— О, благодаря! — каза Сабета и престорено се поклони на присъстващите. — Ще си призная, само две успях да сваля от коланите. Третата се въргаляше в наблюдателния пункт. Прецених, че нямам право да се откажа от подобно изкушение.

— Но защо не ни каза какво правиш? — попита Локи. — Сама да гониш стражи…

— А ти казвал ли си някога на някого какво възнамеряваш да правиш?

— За всеки случай обаче можеше да използваш нечии силни очи или да отвлечеш вниманието — каза Локи.

— Да, но вие бяхте заети. Видях ви с Джийн, докато печахте тортичката си.

— Хвалиш се — обади се Кало. — Опитваш се да направиш впечатление.

— Мислиш си, че ще има избор — свенливо додаде Галдо.

— Окови твърди, че всяка година има такава възможност — каза Сабета. — По-добре е да се откроявам. Вие двамата никога ли не сте мислили по въпроса?

— За пълен жречески сан? — Кало се изплези. — Не е в нашия стил. Не ни разбирай погрешно, обичаме Уродливия страж, но ние двамата…

— Това, че пием, не означава, че искаме да станем кръчмари — заключи Кало.

— Ами ти, Джийн? — попита Сабета.

— Интересен въпрос — каза Джийн, свали оптикалите си и ги избърса с ръкава на туниката, докато говореше. — Бих се изненадал, ако Уродливия страж иска някой като мене да бъде посветен. Моите родители положиха клетва пред Гандоло. Аз предпочитам да си мисля, че съм добре дошъл там, където съм бил поставен от боговете, но не смятам, че изобщо съм предопределен за жрец.