Детето на нощта [bg]

- Щом е тъй, колко жалко, че отлагаше толкова дълго реше­нието му, а? - изсумтя Хирад, докато сипваше кафе в чашите.

Дензър клатеше глава.

- Знаеш ли, лошото е, че ти изобщо не си проумял колко се­риозно загазихме...

- Представи си, че съм разбрал нещичко. - Хирад му подаде чашата толкова рязко, че разля малко. - Ако не попречим на Дордовер да хване Лиана, тези скапани бури ще се проточат.

Дензър се опули.

- Не му ли каза?! - обърна се към Илкар.

Елфът сви рамене.

- Опитвахме се...

- Схванах - примирено кимна магът от Ксетеск. - Нека се опитам да ти обясня с думи, които ще разбереш.

- Зарежи това високомерие.

- Извинявай. Не исках да прозвучи така. - Дензър отпи от кафето. - Не става дума за преходни бури. Лошото време е само началото. Вече имаше трусове, ураган, наводнения и гигантс­ки вълни. Представи си всичко това, но стократно по-страшно, и то навсякъде из Балея. Защото ако откъснат Лиана от Ал- Дречар и тя потъне в безизходна Нощ, което ще бъде неизбеж­но, ще се случва точно това, докато тя не умре. Ето защо маго­вете от Дордовер ще побързат да я убият.

- А ние... тоест ти можеш ли да я усмириш? - попита Хирад по-кротко, докато смисълът на чутото го втрещяваше.

- Да, колко пъти ти казах! - пак настръхна Дензър. - Но тряб­ва да стигнем до нея по-бързо. Ал-Дречар няма да я удържат още дълго да не направи все по-големи бели. Е, щом Ериан е решила да тръгне към Балея, поне се е надявала, че те ще се справят засега.

- Едва ли знае мащаба на бедствията тук... - поклати глава Илкар.

- Според мен Ал-Дречар се досещат - възрази Дензър. - Важ- ното е, че попадне ли Лиана отново в ръцете на Дордовер, ще настане истинска катастрофа. Или ще се опитат да я контроли­рат и ще се провалят, защото нищо не разбират, или ще я убият от уплаха. Трябва да се срещна с жена си. Не ни остава много време.

Хирад отвори уста, но видя колко потиснат е от тревогите си Дензър и се сдържа. Бездруго не се канеше да изрече мили ду­ми, можеше да ги остави за друг път.

- Да се заемем с неотложното - настоя Незнайния. - Дензър, подготви се за мисловна връзка. Ако Ериан ги склони да хвър­лят котва някъде в залива, ще тръгнем към устието, за да на­мерим кораба. Хирад, виж как са конете. Илкар, искам да по­говорим.

- Добре ли си? - взря се елфът в него.

- Да, всичко е наред - отвърна Незнайния, но другите позна­ха по погледа му, че го гнети още нещо.

Хирад сви рамене и тръгна към ручея. Ядът му избледня и устните му се разтегнаха в усмивка. Конете май бяха готови пак да потеглят, пасяха си доволно.

Варваринът вече се хилеше до ушите. Макар че всеки бе вър­вял по свой път пет години, щом Незнайния кажеше нещо, вслушваха се в думите му. Хирад си помисли, че и това ще им даде още някакъв мъничък шанс в идните дни. А както бяха закъсали, всяко дребно предимство щеше да им бъде от полза.