Краля демон [bg]

Раиса му се подчини: затвори вратата след тях и врътна ключа с толкова разтреперани ръце, че едвам уцели ключалката. Библиотеката представляваше същинска крепост — с масивна дървена врата и без никакви прозорци. Зад вратата се чуваха приглушени крясъци и викове за помощ, последвани от глухо блъскане на тела по дървото.

Гривник имаше право. Маневрата му несъмнено щеше да забави онези вътре. Поклонниците спяха дълбоко от другата страна на вътрешния двор. Едва ли някой щеше да чуе затворниците до сутринта, когато коридорите отново щяха да се изпълнят с хора. Много неща можеха да се случат до сутринта.

Гривник я стисна за китката и я поведе по коридора към входната врата.

— Пусни… ме! — изкрещя Раиса, докато се мъчеше да вкопае петите си в каменните плочи. Успя обаче само да се строполи на пода.

Гривник изруга под нос, прибра ножа и я преметна през рамо като чувал с репи. Стори ѝ се учудващо силен.

— А сега да мълчиш — измърмори той. — Не ме принуждавай да направя нещо, което не искам.

Очевидно възнамеряваше да я отведе някъде, където да я изтезава на воля, както бе сторил и с другите. Раиса заопипва кръста си и докопа дръжката на ножа. Беше ли способна да го намушка? Стисна дръжката с две ръце, прицели се в средата на гърба му, затвори очи и спусна острието към кожата му.

Вместо да го наръга обаче, се озова по гръб на пода, замаяна от сблъсъка на главата си с твърдия плочник. Гривник я беше стоварил най-безцеремонно. Сграбчи отново китката ѝ и изтръгна ножа от ръката ѝ.

— Следващия път, като решиш да заколиш някой, действай по-бързо — посъветва я той. — Не му мисли толкова.

Той я опипа ловко, плъзвайки ръце по корсета ѝ, по двете страни на тялото ѝ, нагоре-надолу по краката ѝ и дори бръкна в дантелената ѝ мрежичка за коса, за да се увери, че не носи други оръжия. Въпреки че движенията на злодея бяха делови, лицето ѝ пламна при допира на ръцете му.

Беше добър в това, ловък и сръчен. Намери пръстена с вълци от Елена, увесен на верижка около шията ѝ, но не го взе. Напипа и малката кадифена кесийка, пълна с монети, която бе скътала в корсета си. Претегли я в длан, после ѝ я върна. Тя примига изненадана насреща му.

Накрая я вдигна на крака, пъхна мрежичката за коса в ръцете ѝ и я изтупа с престорено кавалерство, завършвайки с грубовато шляпване по задните части.

Макар и да се намираха в неприятна ситуация, похитителят ѝ — с изненадващото си чувство за хумор и напереност, с твърдоглавата си настойчивост — някак я привличаше. Като че ли не очакваше нищо, защото никога не бе получавал нищо.

А и никой никога не бе очаквал нещо от него. Имаше свобода, с каквато тя никога нямаше да разполага.

„Ти си глупава романтичка — укори се тя наум. — По-глупава дори от Миси. И по всяка вероятност ще свършиш обезчестена или убита от уличен главорез.“