Смъртта на царете [bg]

Зимата беше дошла внезапно и Тубрук и Брут бяха с тежки наметала. Насичаха стария дъб на цепеници, за да ги извозят до имението. Рений като че ли не усещаше студа и беше оставил чукана си оголен на вятъра — нали беше далеч от очите на непознати. Беше довел един млад роб от имението да му подава дървата, за да ги цепи. Момчето не беше проговорило и дума, откакто дойде, и гледаше да е по-далече от брадвата на Рений. И от време на време се подсмихваше, като го гледаше как размахва брадвата с една ръка. Брут познаваше добре стария гладиатор и чакаше с безмълвно одобрение това, което непременно щеше да последва, ако Рений беше видял подхилкванията на момчето. Работеха здравата и дъхът им излизаше в зимния въздух на замръзнали облачета.

— Това, което ме притеснява най-много, е дългът към Крас — каза Брут на Тубрук, когато спря да си поеме дъх. — Дори само казармите струват четири хиляди ауреуса.

— Какво очаква в замяна? — попита Тубрук и също отпусна брадвата.

Брут вдигна рамене.

— Каза да не се тревожа, което означава, че не мога да спя от притеснение. Оръжейникът, когото нае, направи повече оръжия, отколкото са хората ми… даже след като претръсках цял Рим за новобранци. Както предполага моят центурион, трябва да работя години дори само за да му платя мечовете.

— Такива суми не са много за Крас. Разправят, че можел да купи половината сенат, ако иска — каза Тубрук.

Вятърът въртеше листа около тях. Студеният въздух хапеше гърлата им със студ, който им доставяше почти удоволствие.

— Знам. Майка ми казва, че той вече притежава голяма част от Рим — повече, отколкото знаел за какво да използва. Всичко, което купува, дава печалби, а това е още една причина да се питам каква му е ползата да купи легиона на Първородните.

Тубрук поклати глава и пак вдигна брадвата.

— Той не е купил нито легиона, нито тебе. Дори недей да мислиш така. Първородните не са къща или украшение — само сенатът може да ги командва. Ако мисли, че си създава собствен легион, трябва да му кажеш да сложи ново знаме в списъка с легионите.

— Не е казал такова нещо. Само подписва сметките, които му пращам. Майка ми мисли, че се надява да си осигури одобрението й с пари. Искам да го питам, но ако се окаже истина, тогава какво? Няма да продавам майка си на този мъж, нито на никой друг… но трябва да имам легиона на Първородните.

— На Сервилия няма да й е за пръв път — засмя се Тубрук.

Брут внимателно подпря брадвата си на един пън, пристъпи към Тубрук и старият гладиатор замря, като видя свитите му вежди.

— Да не съм чул това втори път, Тубрук — студено каза Брут.

Гласът му беше леден като вятъра, който се увиваше около тях.