Смъртта на царете [bg]

— Мисля, че всеки, който е оцелял в битката срещу Сула, се е записал. Някои са се препитавали с какво ли не и просто са зарязали всичко и са тръгнали, когато са чули, че Първородните се сформират отново. Други пазеха къщи и храмове — и и те дойдоха, щом чуха. Само заради паметта на Марий.

Спря за миг и гласът му стана остър.

— Майка ми имаше пазач, бивш опций при Първородните. Помоли я да го пусне и тя се съгласи. Ще помага на Рений да тренира новаците, след като ги наберем.

Тубрук се обърна към Рений.

— Ще отидеш ли с тях?

Рений остави брадвата си.

— Нямам бъдеще като секач, момче. Моята работа е по-друга.

— Опитай се поне да не убиеш някого — изсумтя Тубрук. — Достатъчно работа ще имаш: не са много онези, които си мечтаят да влязат в легиона на Първородните.

— Ние имаме история — отвърна Брут. — Новите легиони, които събират другите, няма да могат да се равняват с нас.

Тубрук го изгледа остро.

— Срамна история, биха казали някои. Не ме гледай така сърдито — това говорят хората. Сигурно са ви белязали като легиона, който е загубил града. Ще ти е трудно.

Огледа купчините цепеници и пълната количка и кимна.

— За днес стига. И утре е ден. В имението ни чака по чаша греяно вино.

— Ей сега — каза Рений и се обърна към момчето. — Мисля, че вече замахвам по-добре, отколкото в началото, нали, момче?

Робът бързо прокара ръка под носа си — остави сребриста следа по бузата си и кимна, внезапно нервен.

Рений му се усмихна.

— Когато цепиш дърва, една ръка не е толкова сигурна, колкото две, не забравяй. Дай ей онзи пън и го дръж здраво, докато го сцепя.

Момчето довлече пъна при краката на Рений и понечи да се дръпне.

— Не. Дръж здраво. От двете страни — нареди Рений твърдо.

Момчето се поколеба и погледна другите двама, но те наблюдаваха с безмълвен интерес. Нямаше кой да му помогне. То премигна, стисна дървото и се дръпна колкото можеше по-назад. Лицето му се разкриви от страх.

Рений полека опипа дръжката, вдигна брадвата и каза:

— Дръж здраво.

Брадвата блесна като мълния и сцепи дървото. Момчето дръпна уплашено ръце.

Рений клекна до него и пусна брадвата на земята. Хвана една по една ръцете му и ги огледа. Щом видя, че няма рана, се усмихна и весело разроши косата му.

— Не се отплесна — каза момчето.

— Разбира се — съгласи се Рений със смях. — Смелчак си ти. Заслужи си чашата греяно вино, мен ако питаш.

Момчето грейна и забрави изтръпналите си ръце.

Поеха по склона към имението.

— Искам Първородните да са силни, когато се върне Юлий — каза Брут малко преди да наближат портата.