Произход на политическия ред [bg]

Впоследствие Гаодзу създава двупосочна система. Част от Поднебесната империя се връща към феодализма на Джоу. В подчинените царства императорът възстановява властта на някои от старите управляващи фамилии и техните генерали, които са му помогнали през гражданската война, и раздава нови апанажи на членове на собственото си семейство. Другата част на империята запазва неперсонализираната структура на командорства и префектури на монархията Цин, което е сърцевината на властта на самия Гаодзу. Контролът на династията над новите подцарства е незначителен в продължение на доста години. Обединението на Китай по времето на династията Цин така и не бива довършено и ранните години на династията Хан преминават в Довършване на работата по създаването на единна национална държава. Гаодзу поставя началото на този процес чрез постепенно отстраняване от властта на местни владетели, чието фамилно име не е Лиу. Последната феодална държава в Чанша е премахната от един от неговите наследници, император Уен, през 157 г.пр.Хр. Управляваните от членове на кралското семейство държави се задържат по–продължително време и се разграничават от централната власт, която по това време се намира в западния град Чанан[54], а през 154 г.пр.Хр. седем от тях се разбунтуват в опит да постигнат пълна независимост. След успешното потушаване на бунта император Дзин обявява, че останалите феодални владетели нямат власт над своите територии. Империята ги облага с високи данъци и ги принуждава да разделят владенията си между братя и сестри. Сто години след основаването на Първата династия Хан и последните следи на феодално управление най–накрая са обезсилени и централното управление започва да назначава местните власти.

Феодализмът в стил Джоу, при който едно семейство придобива местна властова база, независима от централната власт, се повтаря периодично в последващата китайска история, особено през хаотичните периоди между различните династии. Но след като централното управление е възвръщало позициите си, то винаги е било в състояние да възстанови контрола си над тези държавни формирования. Няма период, през който поземленото висше феодално дворянство да е било достатъчно силно, за да принуди монарха да направи конституционен компромис, какъвто е подписването на Магна харта в Англия[55]. Притежателите на местна власт така и не получават правна легитимност, както това се случва във феодална Европа. Както ще видим, когато наследствената аристокрация по–късно се опитва да завземе властта в Китай, тя не го прави чрез изграждане на местна властова база, а чрез превземане на централната власт. Следователно ранната централизация на една могъща китайска държава успява да се увековечи с течение на времето.