Светлина в пукнатините [bg]

— Меко казано — рече Гамаш. Обърна се към Терез и Жером. — Жил работеше като дървосекач.

— Много отдавна — промърмори Жил, свел поглед към чашата си.

— Трябва да сложа яденето във фурната — обяви Клара и се изправи.

Гамаш също стана и всички го последваха.

— Можем да продължим разговора у Клара — предложи главният инспектор и Жил се надигна от дивана. — Там обстановката е по-подходяща за уединение.

Извървяха пеш краткото разстояние от бистрото до дома на Клара, а обувките им скърцаха върху снега. Жил се обади:

— Е, къде е вашият малък приятел?

Няколко деца се пързаляха с кънки по заледеното езеро. Габри загреба шепа сняг, оформи топка и я запрати към Хенри, който се хвърли над близката пряспа, устремен към целта си.

— Гилиган[58] ли? — попита Гамаш с небрежен тон.

Чу как Жил се изкикоти в тъмнината:

— Точно той, капитане.

— Разследва друг случай.

— Значи най-сетне се е спасил от острова — отбеляза Жил и Гамаш долови веселата нотка в дълбокия глас на събеседника си. Но думите някак го стреснаха.

Случайно ли Жил бе сравнил знаменития отдел "Убийства" в Sûretè с остров? Дали вместо да спаси кариерата на обещаващи агенти, Гамаш не ги бе лишил от свобода, като ги държеше далеч от земята на техните колеги?

Децата, които се пързаляха по заледеното езеро, видяха снежната топка на Габри и спряха, за да си направят и те и да замерят едрия готвач. Той се наведе, но вече беше твърде късно. В миг всички се озоваха под обстрел от снежни топки, а Хенри почти се побърка от въодушевление.