Убийството на Линда [bg]

— А сега какво да правим? — зачуди се Адолфсон. „Все пак Гюстаф е по-опитен от мен.“

— Да се заемем с онзи курсант, който явно отказва да си вдигне телефона — отвърна Фон Есен. — Така ще приключим с всички, посетили нощния клуб по едно и също време с Линда — уточни той.

На оперативката разследващите уточниха съдържанието на предварителния доклад и започнаха да обсъждат ДНК пробите. Като никога всички споделяха едно мнение. Рано или късно убиецът ще попадне в тяхната ДНК мрежа. Единствено Левин изрази съмнение.

— Подобни акции крият сериозен риск — предупреди той и кимна към таблото с броя на взетите проби.

— Какъв риск? — попита Улсон.

— Да изгубим контрола над следствената работа. И преди се е случвало да не хванем извършителя, макар че разполагаме с ДНК отпечатъка му. Без никаква подготовка мога да ви цитирам половин дузина примери.

„Говорѝ от свое име, проклет отцепник“, ядоса се Бекстрьом. Лично той възнамеряваше да вземе ДНК проби от целия свят, ако се наложи.

— Ти как мислиш, Бекстрьом? — попита Улсон.

— И преди съм чувал подобни изявления. И то от същия човек — додаде той и си спечели няколко усмивки сред присъстващите. — В момента е важно да отсеем възможно по-скоро кой няма нищо общо с убийството. Ако питате мен, няма по-успешен начин за ръководене на следствени действия.

„Предлагам ти да си гледаш твоята работа, а аз — моята“, помисли си Бекстрьом и изгледа навъсено Левин.

Всички присъстващи около масата кимнаха одобрително и Левин само сви рамене. Приключиха с тази тема и се прехвърлиха на възнаграждението, което бащата на Линда възнамеряваше да обяви.

— Той се обади и на мен, и на началника на управлението във Векшо — каза Улсон и, незнайно защо, се протегна. — Лично аз се притеснявам, че подобна награда ще се окаже погрешен сигнал… Имам предвид, щом още отсега… все пак не са изминали дори две седмици… обявяваме награда.

„Врели-некипели! — ядосваше се Бекстрьом. — Ако не се обадя, ще трябва да кисна тук цял ден.“

— Ето как стоят нещата — подхвана той. — Ако Линда е познавала убиеца, ще го открием, така или иначе, независимо дали е казал на някого за убийството и този някой го издаде срещу няколко крони. Ако пък е психопат, както смятат някои, той едва ли ще има приятели, на които да разказва какво е извършил, и обявяването на награда изобщо няма да ни помогне. Ако пък е обикновен наркоман, в момента всички негови приятели знаят за деянието му и една награда би ускорила процеса, но и без нея рано или късно ще го пипнем.

— Да разбирам ли, че обявяването на награда според теб няма да навреди на следствените работи? — предпазливо попита Улсон.