Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Марго пристъпи към него, той се извърна към нея, но тя поклати глава и той разбра, че никога няма да говорят за смъртта на Люк. В противен случай как би могла да върши онова, с което се бе заела?

— Един от тях – промълви тя, впила поглед в пътниците, които бяха довели със себе си, – е Жан Мулен, ръководител на Съпротивата. Дясна ръка на Де Гол. Разбира се, не си го чул от мен. Обаче да – заслужаваше си.

Лицето на Марго бе станало още по-строго. Мъртъв любим, загинали родители и братя и окупирана родина – той знаеше, че след всичко това тя няма как да не се държи толкова затворено. Взе ръката й в своята и усети, че тя я стиска силно, не за да му даде утеха, а поне веднъж да вземе такава за себе си.

Пусна ръката му, когато О’Фарел застана до тях пребледнял.

Никълъс извади три цигари и ги запали, като подаде едната на Марго и другата на О’Фарел, и тримата продължаваха да стоят така, облегнати на повредения самолет, безмълвни. Всички, мислеше си Никълъс, виждаха червеното петно на фона на черно-златното небе, как Люк пада по лице в полето на Франция.

Загаси цигарата си:

— Няма да мога да заспя.

— И аз – каза Марго.

— Нито пък аз – засуети се О’Фарел. – Да отидем на гости на Скай.

— Четири сутринта е – каза Марго невярващо.

— Тя винаги става на зазоряване – каза Никълъс, без да мисли.

— Ще стигнем там след като се зазори – каза О’Фарел, сякаш бе напълно естествено да посетиш някого след изгрев-слънце. – Ще взема шампанско.

— И цигари „Житан“.

— И портокали – добави Никълъс.

— И копринени чорапи и парфюм.

Лицето на О’Фарел светна, докато казваше това.

Имаха всички тези неща – невероятни трофеи от предходни операции, които досега се провеждаха в Южна Франция, с преспиване в Алжир. А всяка приемна комисия – освен тазвечершната – ги изпращаше обратно в Англия с шампанско, сирене и парфюми „Шанел“.

— Ще докарам колата – каза Никълъс, който знаеше, че след доклада от тях се очаква да се нахранят и да поспят, не да шофират. Но той бе намерил кола и гориво във военновъздушната база и бе решил те тримата да изчезнат за няколко часа, за да се успокоят.

Марго вдигна рамене.

— Тогава да вървим на гости на Скай.

И така О’Фарел донесе подаръците, Марго – цигарите, Никълъс – портокалите, каза на О’Фарел да си вземе бански гащета – ако има такива, сложи в чантата своите, като си мислеше, че О’Фарел бе прав – единственото нещо, което Никълъс искаше в този момент, бе да види Скай. Да я прегърне. Обаче О’Фарел бе онзи, който щеше да я прегръща, а не той.

Седемнайсета глава

Скай се събуди с изгрева на слънцето, облече банския си костюм и прекоси Хамбъл, чиито обикновени жители – лодкари, а не служещите във военна авиационна база – още не се бяха събудили. Единствено в „Кларк“, пекарната на Хай Стрийт, се долавяше някакво движение – мирисът на топло изпечен хляб бе опияняващ.