Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Преди магоубиецът да успее да атакува отново, дренаята стигна до олтара. Молейки се Зераку да не я е подвел, Ириди отново призова жезъла си. Центърът на магоубиеца отново потъмня. Ириди насочи кристала към куба.
„Мисли… мисли за съществото… — изведнъж я предупреди Зераку. — После използвай… жезъла…“
Тя го послуша и в съзнанието й изплува образът на създанието. Жезълът захрани куба с енергия и той ярко засия. Зловещ, свирещ звук изпълни залата. Ириди със закъснение разбра, че идва от магоубиеца. Чудовището загуби цялото си сцепление. Като завихрена енергия то се спусна към дренаята… и изведнъж се всмука в куба. Жрицата остана зашеметена от видяното.
„Внимавай!“ — предупреди я Зераку.
Някои от скардините се бяха отърсили от шока и страха си достатъчно, за да си спомнят за нарушителя. Те се засилиха към нея. Ириди се завъртя — бяха я наобиколили. Тя вдигна жезъла…
И изведнъж до нея се появи червенокоса фигура в роба. Ириди не успя да реагира, когато той бързо я обви с ръцете си.
— Проклятие! Ти не си нея!
Преди да успее да му отвърне, пещерата изчезна. Ириди нададе гневен вик.
— Не!
Тя беше отново навън. Извън планината, в която толкова отчаяно се беше опитвала да влезе.
— Не! — повтори жрицата. — Не!
— Тихо!
Фигурата се обърна. Чак тогава Ириди видя, че това е човек. Изпод гъстата му огнена коса проблясваха смарагдовозелени очи. Той не беше несимпатичен за вида си, макар да си личеше, че носът му е чупен някога в миналото. Имаше здрава челюст, ъгловати черти и решително изражение, което подхождаше на червените му коси. На гърдите на робата му беше пришит символ — златно око на виолетов фон. Под окото имаше три също златни ками, сочещи надолу. Ириди разпозна символа на Даларан.
— Ти си магьосникът Ронин, съпруг на висшата елфа Верееса — тихо отбеляза тя.
— Познаваш Верееса? Знаеш ли къде е? Опитах се да я открия, но усетих магическа намеса… Тя винаги се забърква в такива неща… — той изруга себе си. — Опитах нещо, но се провалих. Но поне ти си в безопасност.
— Трябва да се върна вътре! Опитвах се да освободя етерния дракон…
Заклинателят я изгледа, сякаш беше луда.
— Защо ти е притрябвало да правиш нещо толкова безумно? Чувал съм на какво са способни тези същества! Да го унищожиш — може би, но да го освободиш?
— Погледнах в съзнанието му. Зераку няма лоши намерения. В миналото е извършил много злини, но сега се е променил…
— Толкова е просто, така ли? И си напълно сигурна, че си го разбрала правилно?
— Аз съм… и няма да се откажа от това. Той трябва да бъде освободен и по много други причини… — дренаята отпрати жезъла си. — Той е ключът към това, което се случва тук. Използват Зераку, за да създадат някакво ужасно същество…
Ронин се намръщи.
— Това никога няма да свърши, нали? В Азерот никога няма да настане истински мир… О, бога ми! Защо поне Крас не беше тук?!
Жрицата не се изненада, че магьосникът познава червения дракон. Обезпокоена, тя продължи:
— Крас също е в Грим Батол… като пленник.
— Това не е възможно. Не и той…
— Той ме изпрати на безопасно място, точно преди да го пленят заедно с по-младия син дракон, Калек. Имаше магоубиец…
— Подобно нещо не би го спряло — изсумтя Ронин.
— Този е различен — отсече тя. — В Грим Батол са го изменили.
Странен звук от планината ги накара да застинат на място. Ронин хвана ръката на жрицата.
— Може би ще мога да направя това още веднъж. Скокът в Грим Батол ми коства повече, отколкото очаквах.
— Връщаме се вътре?
Той рязко се изсмя.
— Не веднага, не и ако не искаш завинаги да останеш част от планината. Не, отиваме на много по-безопасно място… относително…
Ронин сключи вежди и се концентрира. Ириди отново започна да се противи. Със сигурност поне той разбираше нуждата да се върнат в Грим Батол. Но вече беше късно. Въздухът около тях изпращя… и двамата изчезнаха.
Крас се носеше в потискащ мрак, който сякаш заплашваше да го смачка всеки миг. Той беше чувал истории за затваряне в какавидени камери, ужасни истории на дракони и други магически същества, които са полудели от години, десетилетия, дори векове в плен. Все пак вътре времето не течеше както отвън. Крас предполагаше, че другарите му вече отдавна са мъртви и каквото и зло да беше родила Синестра в недрата на Грим Батол, то вече сееше опустошение из цял Азерот.