Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Той посегна нагоре и хвана въжето.
Океанът се надигна към тях за пореден път и ги блъсна към колоната. Лара се задави и изхлипа — знаеше, че няма да успее да издържи още дълго. Знаеше, че следващата вълна ще я откъсне от Арен.
А тя вече прииждаше сред пръски пяна. Точно преди да ги достигне, въжето потрепна и двамата полетяха нагоре. Издигаха се все по-бързо и по-бързо. Въртяха се и се люлееха, а Арен се набра нагоре, така че краката й, все така увити около кръста му, да намалят напрежението върху ръцете й.
— Не се пускай. — На слепоочието му имаше кървяща рана. — Няма да се пускаш.
Удариха се в стената на моста и Лара изплака, когато камъните ожулиха тялото й, но болката бързо бе заменена от облекчение, щом нечии ръце я хванаха за дрехите, издърпаха я и я положиха върху покрива на моста. Тя се търкулна задъхана настрани и започна да повръща морска вода, докато й останаха сили само да лежи, опряла чело в мокрия камък.
— Лара.
Две ръце я вдигнаха, тя се обърна и почти падна в прегръдките на Арен. Обви ръце около шията му. Той целият трепереше, но допирът на тялото му до нейното я успокои повече от твърдия камък под краката й.
Никой не проговори. Лара знаеше, че са заобиколени от мъже и жени, но в този момент двамата сякаш бяха сами, а по бузата й се сипеха капки дъжд, донесени от бурята.
— Арен? — Гласът на Ана наруши мълчанието. Отекна далечна гръмотевица. — Не исках… Беше…
Лара усети как тялото му се стегна, усети гнева му, преди да е проговорил.
— Върнете се на Южен пост, командире — нареди студено той.
— И ако ти видя лицето преди Прилива на войната, бъди сигурна, че няма да се поколебая да изпълня договора на Итикана с Харендел.
Лара се обърна тъкмо навреме, за да види как Ана се дръпна назад, сякаш я бяха ударили.
— Да, Ваше Величество. — Тя се отдалечи безмълвно, последвана от стражата си.
Арен се изправи на треперещите си крака и привлече Лара към себе си.
— Трябва да се връщаме на Среден пост. Бурята приближава.
Сърцето й заби по-бързо в гърдите, защото Лара знаеше, че той греши.
Бурята вече беше дошла.
32. АРЕН
СЛЕД КАТО ИЗУ БОТУШИТЕ, КОИТО БЕ ВЗЕЛ НАЗАЕМ от казармата, Арен бавно свали мокрите си, изпокъсани дрехи и ги остави на купчина на пода, за да отиде до гардероба и да си вземе сухи панталони. Капаците на прозорците изтракаха от силен порив на вятъра, дъждът не спираше да тропа по покрива, а от време на време над всичко това се разнасяха оглушителни гръмотевици, които разтърсваха къщата до основи. Въздухът бе изпълнен с острата миризма на озон, смесена с неизменния мирис на влажна земя и растителност, която Арен свързваше с дома.
Бум. Земята под краката му потрепери и налягането се промени, когато тайфунът се стовари върху острова с пълна сила. Тази буря се беше оказала истински звяр — беше от онези, дали името на Океана на ураганите. Ветровете бяха ужасяващо диви и необуздани и на Арен почти му се струваше, че притежават собствен разум — при това положение тази буря щеше да остави вълна от опустошения след себе си, а ако някой се окажеше в морето в този момент, щеше да бъде заличен от лицето на земята.
Итикана бе построена така, че да издържи и на най-лошото, което можеха да й причинят небето и морето, и Арен дишаше най-свободно именно по време на подобни бури, сигурен, че кралството му е в безопасност и враговете не могат да му навредят.
Но не и тази вечер.
Той въздъхна и опря ръка на една от декоративните колони в краищата на леглото. Искаше да си възвърне чувството за равновесие, търсеше дори намек за такова, но това бе загубена кауза. Подобно на толкова много други неща.
Лара не беше продумала, откакто ги бяха извадили от морето. Той не я обвиняваше. Почти се беше удавила. Почти я бяха изяли акули. Почти бе загинала от вълните, блъскащи се в колоната под моста. Беше цяло чудо, че не се е сринала напълно, само че Арен като че ли предпочиташе срива пред пълното мълчание.
Пребледняла като платно и с посивели устни, Лара го бе следвала безропотно навсякъде и се беше отпуснала безжизнено, докато я бе проверявал за рани. Нямаше и следа от суховатия й хумор или от отровния език, които той едновременно обичаше и мразеше.
Арен затвори очи и опря чело в колоната, защото другият вариант беше да я отскубне от мястото й и да я строши в стената. Във вените му течеше неконтролируема, пламтяща ярост. Към Ана. Към моста. Към самия него.
В гърлото му се надигна звук, който беше по-скоро животински, отколкото човешки, и Арен внезапно се завъртя и заби юмрук в стената. Кокалчетата му пламнаха от болка и той падна на колене — искаше да избухне, да избяга. Само дето знаеше, че няма да има полза.
Бум. Къщата потръпна и мислите му се насочиха към писмото от Краля плъх, което бе пъхнал в торбата си, където и да бе останала тя. Ултиматумът бе ясен — да се съюзи с Маридрина срещу Валкота или да рискува война и блокади като онези, които Маридрина бе вдигнала срещу Итикана преди петнайсет години и бе свалила едва след подписването на мирния договор.
Това бяха мрачни времена. В продължение на две години Маридрина не бе допуснала нито един кораб в Южен пост, с което напълно бе убила търговията. През моста не се пренасяше нищо и приходите на Итикана бяха пресъхнали. Без тях народът нямаше как да се изхрани. Нямаше как да се подсигури. Нямаше как да оцелее. Не и на фона на свирепите бури, които задържаха рибарите на сушата през по-голямата част от годината. По онова време Итикана бе покосена от глас. Глад и чума. Самата мисъл това време да се върне…
Алтернативата бе Арен да се съюзи с човек, който открай време кроеше какви ли не планове срещу него. Да се включи във война, в която не искаше да участва. Идеята да се съюзи с Валкота само за да натрие носа на Сайлъс силно го изкушаваше. Хазната на Итикана бе достатъчно пълна, за да купи всичко необходимо за населението за една година напред дори ако приходите от моста пресъхнеха. Сайлъс нямаше да има никакъв шанс срещу коработрошачите на Южен мост и мощта на валкотанския флот.
Ала в такъв случай цялото страдание щеше да падне върху народа на Маридрина. Народа на Лара.
Ако обречеше Маридрина на глад, Арен щеше да се превърне в злодея, когото бе описал Свраката. Щеше да се превърне в мъжа, когото Лара бе възпитана да мрази. Но ако приемеше молбата на баща й, щеше да постави в опасност Итикана, когато Валкота дойдеше да си отмъщава. Нямаше добро решение.
В главата на Арен зазвучаха думите, които баща му бе крещял на майка му: „Итикана не влиза в съюзи. Ние сме неутрални, трябва да сме такива, иначе войната ще дойде на прага ни“. Но също като майка си преди него, Арен вярваше, че е дошъл краят на неутралитета. Само че имаше разлика между това да искаш един съюз и да допуснеш условията му да бъдат диктувани от някой друг.
Арен се поколеба, после прекоси стаята с две крачки и застана пред бюрото си. Отвори скритото отделение на чекмеджето и извади писмото до Сайлъс, което бе започнал преди няколко месеца. Втренчи се в учтивото обръщение и изредените титли, бутна листа и посегна за нов.