Кралят на моста

Той се озова с три крачки до Лара, но вместо да я прикове към леглото, както бе очаквала, коленичи пред нея. Итикана и кралят й не коленичеха пред никого, но той коленичи пред нея.

Арен целуна свивката на лявото й коляно. После дясното, където имаше стар белег, продължаващ до средата на бедрото й. Ръцете му, загрубели от мазоли, получени, докато бе защитавал кралството си, се увиха около краката й.

Тя потрепери в тези ръце, а той сведе глава и плъзна езика си в нея.

Хълбоците й подскочиха, но той я задържа на леглото, без да спира да ближе и да смуче сърцевината й, докато от устните й не се откъсна стон. Лара падна назад върху чаршафа и протегна ръце към Арен, дръпна го към себе си, но той само вдигна глава, колкото да й се усмихне диво, и пъхна пръсти там, където допреди малко бе играл езикът му.

Лара изви гръб и стисна ръба на леглото. Светът се завъртя, докато Арен милваше сърцевината й, устата му отново я поглъщаше и напрежението дълбоко в нея нарастваше. Когато зъбите му леко я гризнаха, блесна светкавица, светът се пръсна на парчета и зрението й се замъгли заради залялата я вълна от удоволствие, оставяйки я трепереща и бездиханна.

Известно време Арен не помръдна, а после я целуна по корема с нежност, която й разби сърцето, преди да опре буза в него. Пръстите му се вплетоха в косата й.

Но Лара не беше свършила с него. Нито той с нея.

Той се качи върху нея с грацията на пантера, преследваща плячката си. Хвана ръцете й и ги прикова над главата й. Кокалчетата му потънаха в дюшека. За миг тя се възпротиви на многократно превъзхождащата я негова сила. После тялото й се покори. Не на него, а на себе си. На онова, което искаше. Целият й живот бе живот на неволна пешка в машинациите на баща й, но с това бе свършено. Всяка победа или грешка, всяко нежно докосване или изблик на гняв… От сега нататък те щяха да бъдат само нейни. Тя щеше да е господарка на решенията си. И на този момент.

Лара повдигна глава и го целуна. Усети как той потръпва, когато обви крака около кръста му и го привлече към себе си, докато телата им се притиснаха едно в друго. Целувката се задълбочи, езиците им се преплитаха, зъбите се удряха едни в други, тежкото дишане по-скоро се усещаше, отколкото се чуваше през тътена на гръмотевиците.

Връхчето му се допря в нея и Лара простена в устата му. Тялото й знаеше какво иска, отчаяно чакаше той да я изпълни. Тя люшна хълбоци към него и затаи дъх, когато членът му се притисна към нея за миг, преди да се отдръпне.

— Не всичко ще стане както ти го искаш, любима — изръмжа той в ухото й. — Не ме пришпорвай.

— Значи въпреки всичко си демон — прошепна тя, но способността й да говори изчезна, когато той освободи ръцете й и сведе глава към гърдата й.

Устата му обхвана зърното, засмука го и го подразни с език, а ръката му се пъхна обратно между краката й. Нейните ръце литнаха към раменете му, пръстите й проследиха очертанията на твърдите му мускули, следите от стари и нови белези, пробягаха по гръбнака му и се възхитиха на начина, по който тялото му потръпваше под допира й.

Но това не беше достатъчно. Тя го ухапа по шията — искаше го по-близо, искаше телата и душите им да се слеят и никога отново да не се разделят.

— Арен. Моля те.

Той се повдигна и вдигна и нея. Застанал на колене, той я опря в гърдите си, без да сваля поглед от лицето й, и бавно я намести върху себе си. Лара отметна глава назад и изпищя в бурята, забивайки нокти в гърба му, когато той навлезе дълбоко в нея и замря.

— Погледни ме.

Тя го направи, притиснала буза към дланта му, когато той протегна ръка да я погали.

— Обичам те — каза той и устните му докоснаха нейните. — Винаги ще те обичам, каквото и да ни донесе бъдещето. Колкото да трябва да воювам. Винаги ще те обичам.

Думите му я унищожиха, пръснаха я на парченца и после я събраха в нещо ново. Нещо по-силно. По-добро. Тя го зацелува дълго, дълбоко, докато телата им се люлееха в общ ритъм.

Той я положи обратно на леглото, отдръпна се и пак навлезе в нея мъчително бавно. Отново. Отново. С всеки тласък телата им овлажняваха от пот. Тя го стисна за ръката, а свободната й ръка погали главата му и се плъзна надолу по гърба му — тя искаше да притежава всеки сантиметър от него, докато собственото й тяло се стягаше и гореше ли, гореше, устремено към върха на удоволствието.

Бе готова да се бие за него.