Кралят на моста

— Не знаехме, че сте във Венция, Ваше Величество.

Мъжът се поклони по-официално, отколкото го правеха хората на Среден пост. Погледът му подмина краля и падна върху Лара. Очите му се разшириха за миг, преди да й кимне.

— Беше непланирано пътуване. Къде е командирът?

Гласът на Арен бе рязък и твърд, но лявата му ръка се свиваше и отпускаше, издавайки истинските му емоции. Явно не гореше от желание да се оправдава пред сестра си.

— Не е на острова, Ваше Величество. Замина тази сутрин, за да разреши един конфликт на остров Карин, и предполагам, че ще изчака там, докато бурята не отмине.

Ръката на Арен се отпусна.

— Кажи й че съжалявам, задето не сме се засекли, но не можем да чакаме тук. Свали всичко от кораба и после го потопи.

— Както наредите, Ваше Величество.

Мъжът се поклони още веднъж и тръгна към кораба, раздавайки заповеди в движение.

Лара погледна през рамо очукания кораб.

— Защо да го потапят? Не може ли просто… да го пребоядисат?

— Няма време да го прибираме, преди да се развилнее бурята. Морето така или иначе ще го разбие и потопи, ако го оставим тук, а това може да създаде проблеми на другите пристигащи кораби. Ана ще ми отреже топките, ако й се наложи да разчиства подобна бъркотия.

— Оставам с впечатлението, че така или иначе ще те погне с ножа, щом разбере къде си бил.

Той се засмя. Ръката му се озова на кръста й, докато се изкачваха по пътеката.

— Значи извадихме късмет, че я изпуснахме.

— Има ли вероятност да забрави за цялата работа?

— Никаква, но се надявам, че няма да си направи труда да идва чак до Среден пост, за да сподели с нас какво мисли по въпроса.

— Смелостта ти е вдъхновяваща.

— Всички си имаме страхове. А сега да се прибираме, преди да е заваляло.

Не останаха дълго на пазара в Южен пост. При други обстоятелства Лара би се разочаровала, но сега нямаше търпение да се приберат в Среден пост. Пазарът представляваше редица огромни каменни складове заедно с една по-малка постройка, където Тарин обясни, че се сключват сделките. Лара закопня да види какво има в тези сгради, какви стоки идват от Харендел, от Амарид и от по-далечни страни, какво пристига от нейната родина. Закопня и да си поговори с итиканците, които живееха и работеха тук, на Южен пост. Да ги опознае така, както досега не си бе позволявала да опознае никого.

Сега обаче чувстваше народа на Итикана толкова близък, колкото и маридринийския. Заедно с това прозрение дойде и бездънният срам задето тя, тяхната кралица, жената, която трябваше да ги пази, за малко не ги беше пожертвала. Мъже, жени и деца. Семейства и приятели. Повечето бяха невинни души, които искаха само и единствено да живеят спокойно — именно този народ редом с Арен щеше да предаде, ако скритото й послание стигнеше до Серин и баща й.

Това знание гореше в сърцето й, затова Лара се зарадва, когато Арен и стражата я въведоха в зиналата черна паст на моста.

Мостът. Тя така мразеше проклетото нещо, източника на всички злини в живота й. С всяка крачка, която правеше във вонящото му гърло, си мислеше колко щеше да е хубаво, ако мостът не съществуваше. Мислеше си колко щеше да е хубаво, ако беше пратена в Итикана без скрити мотиви, а просто за да стане съпруга на краля. Мислеше си колко щеше да е хубаво, ако не беше такава коварна, лъжлива предателка. Само че тези мисли бяха за глупаци. Каквато тя всъщност беше, защото губеше всякакъв здрав разум, когато ръкавът на дрехата й се допреше до този на Арен, когато погледът му паднеше върху нея, когато се сетеше за допира на пръстите му по тялото й и колко й се искаше да го усети отново.

В моста нямаше ден и нощ. Имаше само безкраен влажен мрак. Заради бурята в тунела се носеше протяжен звук, подобен на стон, понякога тих като шепот, друг път оглушителен като рев — той ги принуждаваше да натъпкват памук в ушите си. Мостът беше като живо същество и в края на първия ден от прехода им Лара бе убедена, че е била погълната от звяра.

Тя не можеше да остане в Итикана, дори да искаше. А тя искаше. Искаше го повече от всичко. Но връзката й с Арен бе изградена върху лъжа и ако му разкриеше истината, каква беше вероятността той да й прости? Арен обичаше народа си твърде много, за да допусне някоя като нея да остане кралица. Не можеше и да запази истината в тайна. Баща й щеше да я принуди да си плати за предателството. Тази история нямаше да има щастлив край. Не и за нея.

В главата й бавно и неохотно започна да се оформя план. Първата й задача щеше да е унищожаването на посланието с плана за нашествието. После щеше да изчака някоя ясна нощ и да избяга с кануто и запасите, които си беше подготвила. След това щеше да й остане само отмъщението. Защото тя възнамеряваше да накара баща си да си плати за онова, което бе причинил на Маридрина. За това, което бе смятал да причини на Итикана. И за причиненото на нея.