Кралят на моста

Арен извърна поглед, върна една книга в библиотеката и пресуши чашата си.

— Тя едва не те уби.

— Стана неволно. И в случай че си пропуснал тази подробност, именно тя ни спаси задниците и на двамата.

— Не я пропуснах.

— Арен.

Той си наля ново питие.

— И по-лоши неща съм й казвал, тя на мен също. Ще го преживее.

Лара задъвка бузите си отвътре. Разбираше, че не става дума за неохота да се извини, а за знанието, че ще се наложи да оправдава действията си пред нея.

— Има голяма разлика между размяната на грубости между брат и сестра и отправянето на заплаха от страна на крал към командира на армията му.

Той въздъхна измъчено.

— Добре, добре. Ще й се извиня следващия път, когато я видя.

— И кога ще бъде това?

— Боже, ама че си упорита.

Лара му отправи сладка усмивка.

— Ще се видим на събранието на съвета преди началото на Прилива на войната, когато ще обсъждаме стратегията. Ана представлява Южен пост, така че ще трябва да дойде.

Лара отвори уста, за да попита къде ще се проведе срещата, но отново я затвори. През последните дни се беше старала да не любопитства за нищо, от което би се заинтересувал един шпионин — внимаваше да не дава на Арен причина да се усъмни в нея. Част от Лара се питаше дали това някога ще се промени, или миналото й ще хвърля сянка върху връзката им до края на живота й.

— Защо никога не говориш за сестрите си?

Сестрите й. Лара затвори очи, борейки се с неочаквано бликналите сълзи. Тя нарочно се стараеше да не мисли за тях. Едната причина бе, за да избегне болката в гърдите, която пламваше при всеки спомен, смазващото чувство на загуба, което я обземаше всеки път, щом осъзнаваше, че вероятно никога повече няма да ги види. Другата причина бе страхът, че ако мисли прекалено често за тях, може неволно да разкрие, че са още живи, а тази информация можеше да стигне до баща й. За тяхна собствена безопасност не биваше да довери тайната дори на Арен, защото, ако някога той се обърнеше срещу нея, можеше да й навреди, като се обърне и срещу тях.

— Те са мъртви.

Чашата се изплъзна от ръката му и се строши на пода.

— Не говориш сериозно.

Лара коленичи, за да събере стъклата.

— Всички освен Серин, които знаеха за заговора на баща ми, бяха избити.

— Всички? Сигурна ли си?

— Оставих ги на масата за вечеря, покосени и обградени от пламъци.

Тя си спомни чувството, което бе изпитала, когато докосна златистата коса на Мерилин, когато извади главата на сестра си от купата със супа. Начинът, по който тя, баща й и всички останали отпътуваха от лагера, а сестрите й бяха оставени на произвола на съдбата, късмета и уменията си. Едно късче стъкло убоде пръста й и тя изсъска и засмука кръвта от раничката, преди да продължи да събира.

Ръцете на Арен се обвиха около нейните.

— Остави ги, любима. Някой друг ще изчисти.

— Не искам Илай да чисти. — Тя вдигна още едно парче стъкло. — Все се старае да бърза и ще вземе да се пореже.

— Тогава аз ще изчистя.

Парчетата стъкло паднаха от ръката й и тя загледа как капките кехлибарена течност пречупват светлината. Още толкова много не му беше казала.

— Детството ми беше неприятно. Опитаха се да ни превърнат в чудовища. И не е изключено да са успели.

Единственият звук бе шуртенето на дъжда.

— В деня на нападението на остров Серит… Открихме десетина мъртви амаридийски войници на пътеката към пещерата.

— Аз ги убих, ако това искаш да попиташ.

— Всичките?

— Да. Врагът ви превъзхождаше многократно, а смъртта ти… Смъртта ти не беше част от плана.

Той въздъхна продължително и повтори:

— Не е била част от плана.

Макар Арен да знаеше истината и да й бе простил за нея, част от Лара все още се тревожеше, че той ще промени решението си. Че тези няколко дни не са нищо друго, освен номер — начин да й покаже какво би могло да бъде, ако му се беше обрекла за съпруга, без да таи предателство в сърцето си.