Кралят на моста

— Трябва да поговорим, Лара.

Сърцето й прескочи удар. Страх потече във вените й.

— Знам, че шпионираш за баща си.

Стомахът й се обърна.

— Шпионирах. Вече не.

— Ще ми е нужно по-солидно доказателство от думите ти.

— Доказателството е, че съм тук, с теб.

Мълчание.

Не след дълго нервите на Лара не издържаха и тя попита:

— Няма ли да кажеш нещо?

Арен се обърна и погледна Среден пост. Излъчваше напрежение.

— Предполагам, че има един очевиден въпрос: предавала ли си му някаква информация, за която трябва да знам?

— Нищо не съм му предавала.

Наистина не беше. Нищичко. Всичко беше изписано по проклетите листове в бюрото на Арен, които чакаха да ги унищожи.

Той издиша продължително.

— Е, предполагам, че и това е нещо.

Нещо.

Нуждата да му разкрие причините, породили действията й, я изгаряше отвътре.

— Серин и останалите ми учители ме лъгаха. През целия ми живот ме лъгаха каква е Итикана и какви са отношенията между твоето кралство и моето. Обрисуваха те като зъл потисник, който използва властта си над търговията, за да мъчи народа ни. Да го държи под контрол. Да го мори от глад. Всичко в името на печалбата. Казваха ми, че убиваш търговци и моряци само защото са се доближили твърде много до бреговете на кралството ти. Казваха ми, че не само убиваш, а и осакатяваш и измъчваш хора за развлечение. Че си демон.

Арен не продума, затова тя продължи:

— Накараха ме да вярвам, че ако направя това, ще спася народа си. Че мисията ми е праведна. Сега разбирам защо ме държаха затворена в лагера — за да не науча истината. Вярваха, че и ти ще ме държиш затворена, за да не науча истината, докато не стане твърде късно.

— А каква е истината?

Каква беше истината? Лара не страдаше от заблудата, че е добър човек като Марисол например. Беше убивала валкотански войници, доведени в лагера с едничката цел да се бият с нея до смърт — тяхната или нейната. Беше научила безброй начини да измъчва, осакатява и убива. Беше стояла безучастно, докато слугите, грижили се за нея и за сестрите й от детството им, падаха посечени. Беше гледала как мъжът, когото приемаше като баща, бе прерязал собственото си гърло, защото се чувстваше виновен, а не биваше. Беше лъгала, мамила и манипулирала и почти бе обрекла на смърт цяла една държава. Не беше добър човек.

Но не вярваше и че е зла. Беше се обрекла на тази съдба, за да спаси живота на сестрите си, които обичаше повече от всичко. А щом бе стигнала дотук, бе решила да продължи с мисията си, водена от вярата, че така ще спаси народа си. Навярно благородни причини, но Лара не бе сигурна, че я правят невинна. Макар да знаеше какво ще се случи на Итикана, тя бе написала онова послание с инструкции как точно да бъде унищожена страната. Беше направила избор. А сега можеше единствено да търси изкупление за този избор.

— Истината е… Истината е, че аз съм злодеят в тази история. — Но вече нямаше да играе тази роля.

Още мълчание.

— Какво ще правиш с мен? — попита тя.

— Не знам, Лара. — Думите му нагнетиха напрежението помежду им. — Аз… подозирах го от известно време, но да те чуя да го признаваш… Не знам.

В гърдите й запърха панически ужас. Страх, че го е загубила. Че я е намразил. Че никога няма да й прости.

— Нищо не съм му дала, Арен. — Толкова отчаяно искаше да запази каквото бе останало между тях. — Нищо не съм направила.

— Нищо не си направила ли? — Той се завъртя и я погледна. — Как можа да го кажеш? Как можеш да твърдиш, че не си направила нищо, при положение че от сватбата ни насам кроиш планове да ми забиеш нож в гърба? Всичко, което казваше, всичко, което правеше, всичко помежду ни е било една проклета лъжа. Ти просто ме манипулира, докато не ти гласувах доверие, за да научиш тайните на Итикана и да ги използваш срещу нас. А аз, като пълен глупак, през цялото време се опитвах да те спечеля.