![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Гунар Барбароти я подкрепи в решението й да не тръгват и я увери, че полицията е ангажирала всички свободни кадри в случая, за да се разбере възможно най-скоро какво се е случило.
Това, разбира се, не беше цялата истина. Всъщност разследващите се надяваха да се обади очевидец или да получат сведения от мобилните оператори, ала коледните празници забавиха процеса. Обикновено операторите изпращаха исканата информация веднага. Боргсен, Линдстрьом и Хегел се заеха да проверяват всички предполагаеми познати на Роберт Хермансон. В късния следобед на 25 декември Гунар Барбароти получи първия доклад от работата на тримата полицаи. Изводите бяха съвсем недвусмислени: нито едно от тринайсетте разпитани лица (четирима с определението „близки приятели“ и деветима бивши съученици, които живееха в съседство с родителите на Роберт) нямаше представа, че Роберт е пристигнал в Шумлинге. Поне така твърдяха пред разследващите. Тъжния не намерил никакво основание да подложи на съмнение думите им.
Повече нямаше какво да се направи. Гунар Барбароти попита и Розмари Хермансон дали е споменавала на външни хора за идването на Роберт и Хенрик. Тя се допита до съпруга си и отговори, че нито тя, нито Карл-Ерик са споменавали пред приятели и познати кой ще им гостува по Коледа. Но хората си имали и други начини да научават клюките. В училището, например, всички новини, и най-вече лошите, рано или късно се разчували.
— Но вие се постарахте да запазите в тайна гостуването на Роберт, нали? — попита Барбароти.
— Да — потвърди госпожа Хермансон. — По отношение на Роберт проявихме максимална дискретност.
Инспекторът благодари и затвори. Получената информация никак не му помогна, но той вече бе свикнал. Взе си последното парче суши и се върна към романа на Пийт Декстър.
На втория ден от празника Сара се чувстваше отлично. Облече се, почисти стаята си и излезе на разходка с приятелка. Гунар Барбароти реши да звънне на Ева Бакман. Колежката му бе прекарала цели четири денонощия в компанията на семейството си и малко разнообразие не би й навредило, макар мъжът и синовете й да не я бяха товарили с редовните разговори за тренировки по хокей с топка.
И така, Барбароти й предложи да пийнат кафе в „Сторкен“. Нуждаел се от гледната й точка по един въпрос.
Ева Бакман веднага се съгласи. Биле и момчетата щели да ходят на кино, та дори нямала гузна съвест, че ги зарязва. Гунар не можеше да прецени еднозначно дали Ева е искрена, но неимоверно силното желание да поговори с някой разумен колега за събитията на „Алведер“ изместваше всякакви колебания.
В кафенето прекараха час и четирийсет и пет минути. Гунар изложи основните факти по случая, а инспектор Бакман го изслуша с преплетени пръсти и почти отпуснала клепачи. Понеже работеха заедно от осем години, Барбароти знаеше, че сънливият на пръв поглед вид на колежката му всъщност показва колко съсредоточено го слуша.
— Ама че работа! — възкликна тя накрая.
— Нали?
— Да. По-странна история не бях чувала. Какви идеи имаш?
— Там е проблемът — поклати глава Барбароти. — Нищо не ми хрумва.
— Абсолютно нищо ли?
— Абсолютно нищо.
Ева Бакман облиза пръста и си обра трохите от сладкиша в чинията.
— Как ти се струват?
— Кои?
— Близките на изчезналите. Питам те, защото останах с впечатлението…
Не си довърши мисълта.
— С какво впечатление остана, Ева?
Тя мълчаливо извади кутия цигари.
— Да не си пропушила пак?
— Не, грешиш. Просто от време на време вадя кутията и си я гледам. Впрочем пушенето в затворени помещения вече е забранено, а нямам никакво желание да излизам на студа.
— Извинявай. Е, с какво впечатление остана?
— Слушай сега — Ева Бакман понижи глас и се наведе над масата. — Когато намерим тяло на убита жена, обикновено веднага проверяваме семейното й положение. Окаже ли се, че е омъжена, закопчаваме съпруга й. В осем от десет случая именно мъжът е убиецът. Безсмислено е да копаеш в градината на съседа, защото кучето най-често е заровено в твоята. Разковничето винаги е в семейството. Само това искам да ти кажа.