Защото вярваш в любовта

Пътуваха, докато се стъмни, и спряха в един крайпътен хан. Имаше две свободни стаи и Катрин се зарадва. След като се измиха, двамата вечеряха в малко странично помещение. Доброто ядене, приятният разговор и бутилката бордо им помогнаха да се отпуснат.

Когато прислужницата раздигна масата, Майкъл извади от джоба си малка книжка.

— На тръгване се отбих в една книжарница и купих този пътеводител за Уест Кънтри, за да науча нещо повече за Скоул. Искате ли да прочетем какво ни очаква?

— С удоволствие. Аз не знам почти нищо за острова.

Той прелисти страниците, докато намери нужната статия.

— Островът има площ две на три мили и се разделя на Грийт и Литъл Скоул. Два отделни острова, свързани помежду си с естествена дига, която наричат «нек». Авторът съветва посетителите да не минават по дигата нощем, защото скалите стърчат на шестдесет метра над морето и са много опасни.

Катрин отпи глътка вино и се вслуша с удоволствие в дълбокия му глас.

— Ще го запомня.

— Жителите са около петстотин, а чайките са безброй — продължи с усмивка той. — Основни източници на доходи са риболовът и селското стопанство. Островът е обитаван от «древни времена» и е «забележителен със смесицата от келтски, англосаксонски, нормански и викингски обичаи». Едно от малкото останали феодални владения в Европа.

Катрин разглеждаше възхитено драматичните сенки, които танцуваха по лицето му.

— Всъщност какво означава «феодално владение»?

— Надявам се, че обичате пастет от гълъби. Лердът е единственият, които има право да отглежда гълъби.

Тя избухна в смях.

— Това ли е единствената феодална привилегия? Разочаровате ме.

Майкъл прочете няколко реда от книгата.

— Лердът дължи почит на английския крал, което е рядкост в тези досадни модерни времена. — Той прегледа следващите страници. — Сигурно има и още, но авторът предпочита да описва ентусиазирано великолепните крайморски скали и пещери. Най-добре прочетете подробностите сама.

— Благодаря ви. — Пръстите им се докоснаха и кожата й пламна. Интимността на вечерята беше застрашителна. Твърде много близост. Силно желание.

Катрин изпи виното си и стана.

— Време е да се оттегля. Денят беше дълъг.

Майкъл също изпразни чашата си.

— Утрешният ще бъде още по-дълъг.

Докато се качваха към втория етаж, той я подкрепяше като внимателен съпруг. Ако наистина бяха женени, тя нямаше да забелязва тази тиха учтивост и интензивното мъжко излъчване. Нямаше да усеща й замайването, подходящо повече за шестнадесетгодишно момиче, отколкото за двадесет и осемгодишна вдовица.

Майкъл отвори вратата на стаята й и отстъпи настрана, за да й даде път. Тя погледна в очите му и се укори, че е пила втора чаша вино. Не беше пияна, това не, чувстваше се приятно отпусната. Струваше й се съвсем естествено да му поднесе бузата си за целувка за лека нощ. Копнееше да усети силните му ръце на раменете си.