![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Може би Осборн, а?
— Стига да не се опари. — За миг Флеминг се замисли. — Той би ли могъл да ме върне при компютъра?
— Помисли хубавичко, Джон! Той отговаря пред правителството.
— Можеш ли да го доведеш тук?
— Бих могъл да опитам. Какво имаш предвид?
— Това ще изясним по-късно — рече Флеминг.
Рейнхарт измъкна от джоба си разписание на влаковете и самолетите.
— Ако замина за Лондон утре…
— Не можеш ли да тръгнеш тази вечер?
— Сър Ърнест е уморен — обади се Джуди.
Рейнхарт й се усмихна.
— Можеш да си запазиш това «сър Ърнест» за някое градинско увеселение. Ще взема нощния самолет.
— Да изчакаме няколко часа, а? — попита Джуди.
— Аз не съм младеж, мис Адамсън, но не съм и на смъртно легло. — Той се изправи. — Предайте сърдечните ми поздрави на Маделин, ако е…
— Разбира се — отвърна Флеминг, докато търсеше палтото на стареца, после му го държа, за да се облече. Рейнхарт тръгна към вратата, като се закопчаваше. После се сети нещо. — Между другото, съобщението от Космоса прекъсна.
Джуди погледна към Флеминг:
— Съобщението ли?
— Онова там — Рейнхарт посочи с пръст към тавана. — Прекъсна преди няколко седмици. Може би никога вече няма да го хванем.
— А може би сме хванали края на едно дълго предаване — тихо изрече Флеминг, като претегляше наум последствията. — Ако не бяхме имали този късмет в Болдършо, може би никога нямаше да го чуем и нищо нямаше да се случи.
— Тази мисъл ми е минавала през главата — каза Рейнхарт, усмихна се още веднъж уморено и излезе.
Флеминг се мотаеше из стаята и размишляваше върху казаното, а Джуди стоеше и чакаше. Те чуха как колата на Рейнхарт потегля и се отдалечава и в този миг Флеминг се приближи до Джуди и обгърна с ръка раменете й.
— Ще направя всичко, което поискаш — каза му тя. — Да ме предадат на военен съд, ако щат.
— Добре, добре. — Той свали ръката си.
— Можеш да ми вярваш, Джон.
Той я погледна право в очите и тя се опита с поглед да му внуши, че не лъже.
— М-да-а-а… — изглеждаше почти убеден. — Ще ти кажа какво. Първата ти работа на сутринта е сама да се добереш до директния телефон с Лондон. Опитай се да хванеш Осборн, докато професорът е при него и да му кажеш, че води още един посетител.
— Кой?
— Това няма значение. Някой от Хералдическия институт… ректорът на Кралската академия… някой пуяк от министерството. Не е нужно да води човека, а да носи дрехите му.
— Някой шеф ли?
Той широко се усмихна:
— Шапката, куфарчето и чадърът му ще свършат работа. И палтото, разбира се. Междувременно ти допълнително ще му уредиш още един пропуск. Ясно?
— Ще опитам.
— Браво на тебе! — Той отново я прегърна и целуна.
На Джуди й стана много приятно, после се облегна на него и попита:
— Какво смяташ да правиш?
— Още не знам. — Той отново я целуна, после се отдръпна. — Ще взема да си лягам, днес беше ужасен ден. Ти по-добре си върви… имам нужда от сън.
Той отново й се усмихна, тя стисна ръката му и излезе — не стъпваше по земята, а летеше и душата й ликуваше.
Флеминг се разсъблече разсеяно, докато чертаеше планове и си фантазираше наум. Хвърли се в леглото и заспа в мига, в който изгаси лампата.
След като Рейнхарт и Джуди си отидоха, лагерът утихна. Бе тъмна нощ; от североизток се носеха облаци и студеният вятър обещаваше сняг, пълната месечина се скри. От време на време обаче лунната светлина проникваше през облаците и осветяваше слаба, бледа фигура, която се измъкна през един прозорец на гърба на компютърната сграда и като привидение тръгна да прекоси лагера. Никой от патрулите не я видя, камо ли да познае в нея момичето Андре и тя се промъкваше крадешком между сградите към бунгалото на Флеминг с решително лице и двоен кабел в ръка.
През прозореца в стаята на Флеминг се процеди слаба светлина, защото бе дръпнал пердето, преди да си легне. Той не помръдна, когато вратата се отвори много тихо и Андре се вмъкна вътре. Тя беше боса и внимаваше много, ръцете й бяха защитени с чифт дебели гумени ръкавици. След като се убеди, че Флеминг спи, тя коленичи до стената близо до леглото му и вкара в контакта двете оголени жици на кабела, здраво ги натика вътре. Другия край държеше далеч от себе си, като стискаше раздвоения кабел между палеца и показалеца си, а оголените жици стърчаха; после се изправи и бавно започна да се приближава към Флеминг. Шансовете му да издържи токовия удар бяха минимални, защото спеше и тя разчиташе, че ще може да държи жиците дотогава, докато сърцето му спре.