Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Тя се обърна и бързо закрачи по коридора. Вирч не каза нищо и не се опита да я спре, ала Анаис усещаше вперения в гърба си огнен взор на стареца чак докато не зави зад ъгъла.
Баракс Мос бе човек с внушителна осанка, макар и да не беше толкова висок като сина си. Имаше едри кости, широк гръден кош, масивни рамене и дебели ръце. Ръбестата му, брадата челюст, плоската глава и късите крайници създаваха впечатлението за стабилност и якост. Със своите метър и осемдесет сантиметра височина той бе надвиснал над Анаис; ала тя никога не го бе виждала ядосан, защото той винаги беше проявявал изключителна любезност към нея. Дори и това да се случеше някой ден, тя изобщо не се притесняваше — беше се нагледала на достатъчно гневни изблици от страна на сина, за да не може да се справи тези на с бащата.
Императрицата се срещна с него в една зала от нейните покои, която тя особено харесваше. В нея се издигаше огромен барелеф, на който бяха изобразени две птици ринджи, минаващи една покрай друга по време на полет, протегнали дългите си шии и разперили белите си криле, присвили непохватните си крака под телата си. Триизмерният ефект, който се създаваше от изобразената на преден план птица, прелитаща между наблюдателя и втората ринджи, винаги бе допадал на Анаис. Както и на Мос, навярно, понеже тя го завари да се наслаждава на барелефа, когато влезе в помещението.
— Баракс Мос — рече тя, — извинете ме, че ви накарах да ме чакате.
— Не се безпокойте — отвърна й той, обръщайки се към нея. — По-скоро вие трябва да ме извините заради неудобния час. Нямаше да дойда, ако не се налагаше. Нося обезпокоителни новини.
Анаис го дари с любопитен поглед и го покани да седне. Той беше изключително любезен, като се имаше предвид сприхавия му нрав. Извинението беше елементарна учтивост — да накараш Баракс Мос наистина да каже „съжалявам“ беше като да изстискаш вода от камък; ето защо тя бе толкова впечатлена, когато я бе помолил да прости изстъпленията на сина му.
Две елегантни диванчета бяха разположени около ниска масичка от черно дърво, а междинна преграда ги отделяше от прохладната тераса. На масата имаше купа с орехи кама, за които беше характерен горчивият, леко опушен плодов вкус. Последната мода сред младите дами в двора беше да носят семенца от кама в джобовете си, откъдето да черпят този съблазняващ аромат. Анаис също го харесваше.
Императрицата се облегна назад на едното диванче, а Мос седна на края на другото, навеждайки се напред, сключил пръстите на ръцете си. Жената изведнъж забеляза липсата на каквито и да е напитки или закуски в стаята. Мос улови погледа й и махна разсеяно с ръка.
— Слугите ви дойдоха, но аз ги отпратих — каза той. — Няма да стоя много. Поръчайте нещо за себе си, ако желаете.
Това се доближаваше повече до онзи Мос, когото познаваше. Никаква тактичност. Сякаш тя се нуждаеше от разрешение, за да поиска нещо освежително от прислугата в собствения си дом. Ала не реагира по никакъв начин, загрижена да чуе онова, което имаше да й съобщи Бараксът.
— Няма нужда да ви казвам, че това трябва да си остане между нас — започна той, отправяйки й сериозен поглед.
— Естествено — отвърна Императрицата.
— Съобщавам ви го само от загриженост. За вас, за сина ми и за внучката ми.
Анаис се усмихна изненадано. Изобщо не очакваше от него да говори за Лусия като за своя внучка.
— Разбирам.
Той изглеждаше удовлетворен.
— Вашият Чаросплетник, Вирч. Върховен Чаросплетник, извинете. Защо е такъв?
— Какъв?
— Върховен Чаросплетник.
Анаис бе изумена. Мислеше си, че човек с положението на Мос би трябвало да знае това.
— Това е титла, дадена на Чаросплетника на Императора или Императрицата. Обикновено това са най-способните сред Чаросплетниците.
Мос изсумтя, очевидно обмисляйки чутото.
— Имате ли му доверие?
— На Вирч? Всемогъщи духове, не. Та той би ликвидирал дъщеря ми, стига само да знаеше, че ще му се размине. За щастие добре знае какво би станало, ако благородните семейства си помислят, че Чаросплетник е убил Престолонаследничката. Пък била тя Различна, или не. — Тя се поколеба дали да използва тази дума, обаче не можа да открие по-подходяща.
— Така е — каза мъжът, размърдвайки набитото си тяло. — Позволете ми тогава да бъда пределно откровен с вас. Подозирам, че Върховният Чаросплетник Вирч и Баракс Сонмага ту Амача заговорничат срещу вас.
Императрицата повдигна вежди.