Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Така ли? Изобщо не съм учудена.
— Лоша работа е това, Анаис. Имам шпиони, разберете това. Не одобрявам много тези неща, ала те са необходими също като Чаросплетниците в играта, която играем. Изпратих ги да разберат всичко, което могат, когато започнаха събитията и един от тях се сдоби с ценна информация. Научихме за някакъв мъж на име Пърлок ту Ириси. Той е прочут крадец с невероятни умения. Мога да гласувам за това с двете си ръце — успял е да се промъкне в Цитаделата и да се добере до Лусия.
Анаис потрепери от ужас.
— Добрал се е до Лусия?
— Още преди да започне всичко. Преди няколко седмици. Можел е да я убие, Анаис.
Императрицата се бе вцепенила на диванчето. Защо Лусия не й бе казала нищо? Е, не трябваше да бъде кой знае колко изненадана. Затвореният начин на живот я бе направил потайна и на моменти тя ставаше безкрайно интровертна. Тогава Анаис изобщо не можеше да разбере собственото си дете. Натъжи се при мисълта за бездната между тях, от обстоятелството, че дъщеря й бе премълчала нещо толкова важно. Тя обаче си беше такава.
— Макар че мисията му не е била да я убие — продължаваше Мос. — Вместо това е взел кичур от косата й. Той не е искал да й стори нещо лошо — не е знаел нищо повече от онова, което са му казали.
— Защо? Защо коса? — недоумяваше Анаис, а очите й бяха помръкнали.
— Поръчителят на крадеца се е нуждаел от доказателство, че тя е Различна, за да може да разпространи новината и да разбуни духовете сред аристократите. Чаросплетниците могат да определят дали някой е Различен, ако разполагат с част от тялото му — кожа, коса, нещо от сорта. Не ме питайте как. — Той сви рамене. — Както и да е, този Пърлок се оказал умно момче. Той не искал да поеме тази трудна задача, без да има застраховка — не искал да е нечия пионка. Пожелал да разбере кой го е наел, ето защо проследил посредниците, чрез които комуникирал с работодателя си, до техния първоизточник. Който се оказал Сонмага.
Анаис въздъхна. Най-накрая й просветна как всъщност бе започнало всичко, как изведнъж всички благородни фамилии узнаха, че детето й е Различно. Сонмага! Просто нямаше кой друг да е!
— Имате ли някакви доказателства за това?
Мос внезапно се смути.
— Пърлок е изчезнал веднага след приключването на мисията си. Не разполагаме с никакви доказателства срещу Сонмага, а дори и да намерим Пърлок, няма да има никакъв смисъл. Думата на един крадец срещу тази на Баракса?
— Този Пърлок… знаел ли е за участието на Вирч?
— Или не е знаел, или не е казал нищо — отвърна бащата на Дурун. — Нямаме никаква следа, по която да тръгнем, освен ако не използваме услугите на Чаросплетник. Обаче има нещо, което ме навежда на някои мисли. Наградата на Пърлок е била огромна. Всички тези усилия и разходи от страна на Сонмага, само за да се сдобие с малко коса… Това означава само едно.
— Сонмага е подозирал нещо.
— Той вече е знаел, че тя е Различна — кимна Мос. Сега нямаше никакви проблеми да използва тази дума за същата личност, която бе нарекъл „внучка“ преди няколко минути. Анаис взе това присърце.
— Защото някой му е казал това — завърши жената. — Вирч.
— Той е узнал по някакъв начин — въздъхна Мос. — Това е единственият отговор.
— Не е единственият — реагира Анаис. — И други хора знаеха. Учители, неколцина прислужници…
— Ала никой от тях е нямал мотивите на Вирч — опроверга я свекърът й. — Никой няма да пострада колкото него, ако един Различен седне на трона. Ами ако тя стане Императрица? Ще знае, че Чаросплетниците са искали да я убият още при раждането й, стига да имаха тази възможност. Ами ако тя спре екзекуциите на невръстни Различни деца? Ами ако се опита да подкопае позициите им, да ги отстрани? Чаросплетниците много добре знаят, че не ги чака нищо добро в страна, управлявана от Различна. Изведнъж ще се уплашат, че ги чака отплата, задето вече над двеста години избиват новородени дечица.
— Може би точно от това се нуждаем — каза Анаис, припомняйки си разговора с Вирч. — Прокълнати от боговете паразити. Ще бъдем много по-добре без тях. Изобщо не е трябвало да допускаме да се стигне толкова далеч, да им позволим до такава степен да се сраснат с живота ни.
— Няма да намерите по-силен поддръжник от мен в това отношение — рече Мос. — Презирам безскрупулните им методи. Ала гледайте да не се опълчите открито срещу Вещерите, Анаис. Вървите по опънато над пропаст въже.
— Точно така — съгласи се Императрицата замислено. — Много сте прав.
Петнадесета глава
Столичното имение на рода Амача беше огромно — най-голямото в Императорския квартал, по-голямо дори от това на управляващата фамилия — династията Еринима. То се намираше на един равен участък земя, издигнат като подиум, който се извисяваше с цял етаж над съседните дворове. Зад стените му цареше истински рай — тучни тропически дървета, докарани от далечни континенти, изваяни от камък водоскоци и басейни, китни полянки и водопади. В противоположност на обичайната скромност на повечето сарамирски градини, това място бе натруфено до разкош; ала дори и тук стремежът към абсолютна спретнатост и чистота бе налице и по земята нямаше никаква шума, по стволовете не се забелязваше дори едно прекършено клонче, а всяко изсушено листо по дърветата незабавно биваше отрязано. Клоните бяха отрупани с непознати плодове, а полянките изобилстваха от екзотични цветя. Виждаха се дори и незнайни животни от най-различни кътчета на света, които се разхождаха на воля из градината, подбрани тъй, че хем да са красиви, хем и абсолютно безопасни за хората. Изобщо дворът на имението на рода Амача бе като чудна приказна страна, изпълнена с вълшебства.