Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Не бих използвал думата хрисима за Кейт.
— Добре. Нагледахме се на хрисимост, докато майка ти беше тук. — Джок отново погледна към крепостта. — Защо се ожени за нея? Тя има ли нещо, от което Крейда да се нуждае?
Колко добре го познаваше Джок!
— Не.
— Тогава защо?
— Ще ти кажа по-късно. — Робърт се усмихна тъжно. — В момента няма да ти дам повод да ми кажеш какъв глупак съм.
Очите на Джок се разшириха изненадано.
— Да не си се влюбил в момичето?
— Не съм казал подобно нещо — побърза да отговори Робърт.
— И няма нужда да го казваш — думите на Джок се стовариха върху му като удари на чук. — Зяпаш я така, сякаш искаш да я лапнеш цялата, но си мислех, че всичко е само от сласт. Обаче изглежда съм се…
— Всичко е само сласт — прекъсна го Робърт.
— Значи проблемът ти може много лесно да бъде решен. Може да се наситиш с някоя от онези хубавки моми, които ти се сториха така пламенни предния път, когато бяхме в Ирландия.
Робърт не искаше да ляга с никоя от ирландските моми на Джок, хубавка или не. Искаше Кейт, по дяволите!
Джок поклати глава, а очите му се присвиха, докато гледаше Робърт и четеше всяка смяна в изражението му.
— Не? Значи е по-лошо, отколкото си мислех. Спомням си деня, в който баща ти доведе майка ти в Крейда. И той изглеждаше точно като теб сега, оглупяло вярно кученце.
— Не съм оглупял. Зарежи, Джок. — Той се извърна. — Няма да говоря повече за това. Кажи ми кои търговци ще е най-трудно да убедим.
— Добре, няма да говорим за тия неща. — Джок направи кратка пауза и после добави тихо: — Но трябва да те предупредя. Повече няма да направя същата грешка.
— Грешка ли? — Робърт се усмихна. — Ти никога не правиш грешки, Джок.
— Веднъж направих. Когато ги оставих да те отведат в Испания. След като баща ти почина, дългът ми беше към теб. Трябваше да те задържа тук.
Думите дойдоха като шок за Робърт. Джок никога не бе говорил за онази нощ, още откак Робърт се върна в Крейда.
— Никога не съм те обвинявал. Тя беше моя майка и дон Диего ми беше чичо. Не можеше да сториш нищичко.
— Можех да я спра. — Джок се обърна и срещна погледа му с леденостудени очи. — Както мога да спра и нея сега. С кама в сърцето.
— Една жена?
— Жена или не, няма никакво значение. — Джок се усмихна присмехулно. — Не, жените са по-лоши от мъжете. Мислиш си, че не представляват никаква заплаха с хубостта и нежността си и ги оставяш да се сгушат като змии върху гърдите ти, под бронята. — Той сви рамене. — И когато те ухапят, си напълно беззащитен.
— Кейт няма намерение да ме ухапе.
— Това е добре. Защото няма да позволя още една жена да навреди на теб или на Крейда отново. — И още преди Робърт да успее да отговори, Джок смени темата и отговори на въпроса на Робърт относно положението в Ирландия. — Шонеси е най-изплашен. Той ни изпрати съобщение, че повече няма да ни снабдява със стоки. Риърдън е неспокоен, но по-склонен да се противопостави на Малкълм, отколкото да се предаде. Кенет О’Тул се колебае и е повече на наша страна, но е в затруднено положение…
9.
— Ела бързо, трябва веднага да тръгнем! — Кейт грабна ръката на Гавин. — Деирдре е в кухнята и надзирава тенджерите и тиганите. Ако побързаме, можем…
— Мислех си, че може да си я заключила в конюшнята. Ти ми се стори някак раздразнена, когато не те пусна да тръгнеш вчера сутринта.
— Вече минаха три дни, а не съм видяла нищо друго, освен каменни стени, конюшни и кухни и… — Тя тревожно погледна през рамо назад. — Бързо!
Гавин понечи да се изсмее, докато се оставяше да го влачат към вратата.
— Ами ако ни настигне? Дали ще ни изпрати да мием тенджерите?
— По-лошо. Ще намери нещо друго, което влиза в задълженията ми. Вчера прекарах целия следобед да се ровя из счетоводните книги за миналия месец. Тя накара горкичкия Тимъти Макдугъл да ми обясни за какво е похарчил всяка сума, до последното пени.
— Звучи направо похвално!
— О, да, много похвално — вбесено повтори Кейт. — Всичко, което върши, е правилно. Тя е твърда, но любезна с прислугата. Сръчна е и работи повече от всеки, когото съм познавала. Очевидно желае само най-доброто за Робърт и за Крейда и се труди от зори до мрак, за да бъде всичко наред. — Тя отвори вратата с едва сдържан гняв. — Направо ще ме побърка!
— Робърт реагира почти по същия начин, когато тя дойде тук.
— Не може да е било по-лошо. Тя е като река, която помита всичко по пътя си към морето. Кара ме да върша задача след задача, докато съм прекалено уморена дори и за да мога да мисля.