Лотарията [The Winner - bg]

Ригс подкара очукания си пикап по стръмната алея за коли. През цялото време бе нащрек за хондата, но нито тя, нито шофьорът й се появиха отново. Бе решил, че най-бързият начин да намери телефон, е да отиде в имението, при това там би могъл да потърси някакво обяснение за събитията от сутринта. Не че някой бе задължен да му се обяснява, но намесата му бе помогнала на жената, а това все нещо струваше. Във всеки случай не можеше да отмине станалото просто така. Учуден бе, че никой не го спря по алеята. Явно нямаше охрана. Срещнал се бе с представителя на собственика в града и това бе първото му посещение в имението, много отдавна наречено Уикънс Хънт. Къщата бе една от най-красивите в района. Издигната бе в началото на двайсетте години; такова строителство днес просто не се срещаше. Магнатът от Уолстрийт, който я бе построил за летен отдих, беше скочил от нюйоркски небостъргач по време на борсовия срив през двайсет и девета година. Бе минала през няколко собственици, а преди да я купи настоящият, цели шест години бе пустяла, обявена за продажба. Състоянието й налагаше сериозен ремонт. Ригс бе разговарял с някои от подизпълнителите, наети да го извършат. Всички те бяха изразили възторг от изкусния строеж и красотата на къщата.

Ако бе имало камиони, натоварени с покъщнината на собствениците, то те сигурно се бяха изкачили по планинския път през нощта, защото никой не ги бе виждал, както установи Ригс. Нямаше човек, който да бе срещал собственика. Бе проверил нотариалния акт в съда. Домът се притежаваше от корпорация, за която Ригс никога не бе чувал. Обичайните канали на клюки не бяха дали отговор на загадката, макар в училището „Сейнт Анс“ в Белфийлд да бе прието десетгодишно момиче на име Лиса Савидж, което бе посочило Уикънс Хънт като домашен адрес. Ригс беше чувал, че от време на време млада жена се отбивала в училището да вземе детето, като неизменно носела голяма шапка и тъмни очила. Но по-често момиченцето се прибирало с възрастен мъж с телосложение на борец — така го бяха описали пред Ригс. Странни обитатели имаше този дом. Няколко познати на Ригс работеха в училището, но никой от тях не желаеше да говори за младата жена. Дори и да знаеха името й, не го казваха.

Ригс взе един завой и къщата внезапно изникна право срещу него. Старичкият му пикап просто се изгуби пред нея. Беше триетажна с двойна входна врата, широка поне шест метра.