Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Тогава Македа помисли малко, после погледна нагоре и каза:
— Приятелю, вие сте храбър и опитен. Кажете ми всичко, което мислите. Ако седяхте на мое място, какво бихте направили?
— Господарке, аз бих извел всички способни мъже и бих атакувал града на фунг, например през нощта на големия фестивал, когато те не са нащрек. Бих разбил портите на града Хармак, нападнал и прогонил фунг, а после бих завладял идола му и, ако сметнех за необходимо, щях да го разруша на парчета от вътре.
Македа се отдели за консултация със съветниците си, които изглеждаха много разтревожени от това предложение. Най-после бяхме призовани обратно и тя ни обяви решението си:
— Тези благородници от Съвета — каза владетелката с презрителна нотка в гласа си — заявяват, че вашият план е лудост и че те никога няма да го одобрят, защото абати не могат да бъдат убедени в предприемането на толкова опасно предприятие като атакуването на града Хармак, което би завършило, мислят те, с избиването на всички им. Те смятат, че според предсказанието фунг ще напуснат равнината на Хармак тогава, когато тяхното божество бъде разрушено. По-нататък те казват, о Орм, че вие сте се заклели с вашите другари да служите на абати една година и че вашата длъжност е да получавате заповеди, а не да ги давате. Също така условието, при което получавате възнаграждението си, е да унищожите идола на фунг. Това е решението на Съвета, изречено от устата на принц Джошуа, който заповядва отново да се заемете с работата си, за която сега сте тук.
— Това и ваша заповед ли е, о Дете на Царе? — попита Орм, като се изчерви.
— Тъй като и аз мисля, че абати никога няма да атакуват града на фунг, така е, о Орм, въпреки че думите не са мои.
— Много добре, о Дете на Царе, ще направя най-доброто, което мога. Обаче не ни упреквай, ако краят на делото бъде друг, а не очакваният от вашите съветници.
Предсказанията са двуостри мечове и аз не вярвам, че народ от бойци като фунг ще се разбяга и ви остави да тържествувате, само защото един каменен образ е разбит, ако това изобщо може да се извърши за времето и със средствата, с които разполагаме. Междувременно искам да ми предоставите двеста и петдесет подбрани мъже от планинците, не от гражданите, под ръководството на Джафет, за да ни помагат при работата.
— Ще бъде сторено — отговори тя. Поклонихме се и си тръгнахме. Като минавахме през Съвета, чухме Джошуа да казва на висок глас, предназначен да го чуем:
— Благодаря на Всевишния, че на тези наемници най-после им е посочено мястото.
Оливър се обърна към него толкова яростно, та той се отдръпна, помислил, че се кани да го удари.
— Бъдете внимателен, принц Джошуа — процеди той, — да не би, преди да завърши тази работа, да бъде посочено вашето място, което може да се окаже много ниско. И той погледна многозначително към земята.
И така работата започна и тя бе действително много тежка, както и опасна. За щастие, в допълнение на пикратовите кампаунди, наричани от Куик „азурни жилещи пчели“, бяхме донесли със себе си няколко сандъчета Динамит, който сега използвахме за разчистването. Пробита бе дупка в челото на тунела и зарядът бе вкаран в нея. После всички се отдръпнахме от Гробницата на Царете, Докато експлодира патронът. Разсейването на праха зае Доста време. Хората ни пристигаха с железни прътове и кошници, разчистваха разрушеното, след което процесът се повтаряше.
Ох! Колко интензивна бе горещината в тясната дълбока дупка и колко тежки бяха парите от застоялия въздух, които понякога бяха толкова гъсти, че лампите едва Мъждукаха. Наистина, след като бяха прокопани сто стъпки, помислихме, че е невъзможно да продължим, понеже двама души умряха от задушаване. Останалите, макар и много яки мъже, отказаха да се връщат в тунела. Все пак Орм и Джафет убедиха няколко от най-издръжливите да го сторят и скоро атмосферата там се подобри. Предполагам, че сме пресекли някоя пукнатина или шахта, която се съобщаваше с открития въздух.
Имаше и други опасности, предимно от пропадането на покрива там, където скалата бе ронлива, както стана на две места. По-късно се оказа много трудно да се справим и водата, защото веднъж или дваж се натъкнахме на малки изворчета, съдържащи мед или някакъв друг минерал, който предизвикваше мехури по краката и други части на кожата. Всяка капка от тази киселинна вода трябваше да се изнася с дървени кофи. Тази мъчнотия бе преодоляна най-после чрез пробиване на тесен кладенец надолу до нивото на древния тунел.
По такъв начин ние, или по-точно Орм и Куик с планинците, се мъчихме нататък. Хигс се трудеше според възможностите си, но след известно време се оказа неспособен да издържи на горещината, твърде висока за пълен човек като него. Накрая той се посвети на надзора по отстраняването на изкопаната земя в Гробницата на Царете, на грижа за складовете и прочее. Но всъщност използваше повечето си време за скучно каталогизиране на античните обекти и групи кости от погребенията и за изследване останките на подземния град, чиито разрушения действаха твърде потискащо на бедния професор.