Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Утрото вече сребрееше, когато Алена излезе от къщата с надеждата да открие в кокошарника някое яйце. Тя беше приготвила една торба с провизии за предстоящото пътуване и беше сварила всички яйца, които успя да намери. Когато стигна задната част на плевнята, забеляза някакви сенки в началото на гората.
— Обзалагам се, че това е Емет. Сигурно е намислил нещо лошо — каза си тя и се прилепи плътно до стената. При по-внимателно вглеждане обаче разбра, че това бяха двама ездачи. Дали не бяха дезертьори? Във всеки случай от тях не можеше да се очаква нищо добро.
Алена бързо се прибра в къщата. Саул беше взел пистолета й, така че за нея оставаше само оръжието на Коул. Вратата на спалнята й беше широко отворена. Когато влезе, тя видя Коул, седнал на ръба на леглото. Някак си беше успял да облече долното си бельо и сега се мъчеше да намъкне отгоре панталоните. Бледото му, сгърчено лице показваше, че действията му причиняваха големи болки.
— Имаме неканени гости — обясни момичето с тих глас. — Вероятно са мъжете от семейство Гилът, но може и да са дезертьори. Останете в леглото и мирувайте. Аз ще отида да проверя — с тези думи тя взе пистолета на Коул, който лежеше върху писалището.
— Дай го тук — отвърна той и протегна ръка за оръжието си. — Ако ще се стреля с него, това ще го върша аз.
— По-добре останете в леглото — възрази Алена.
— Велики Боже, толкова дни се влачих през блатата, за да стигна дотук, а сега трябва да се излежавам! Хайде, дай го тук! — Капитанът с мъка се надигна. Стъпил на един крак, той се олюля. След това вдигна панталоните си и ги закопча.
Разтревожена, Алена пристъпи към него с намерение да го бутне обратно в леглото, но той бързо взе пистолета от ръката й и каза:
— Много ви благодаря, мис Макгарън.
— Но аз зная как се борави с него. Да не мислите, че ще гърмя във въздуха като на сватба? — оплака се момичето.
Коул не обърна внимание на възраженията й. Провери дали оръжието е заредено и попита:
— Е, къде са нашите посетители?
Алена нерешително посочи към прозореца на спалнята, откъдето се виждаше гористата местност зад къщата.
— Ела и ми помогни — подкани я Коул.
Тъй като очевидна не беше в състояние да го отклони от решението му, Алена с нежелание се подчини. Тя застана до него и обви с една ръка кръста му. С другата подкрепи широките му гърди. Когато ръката й обгърна раменете й, я обзе горещият спомен за онази нощ, през която той я беше притиснал плътно до тялото си и топлите му устни намериха нейните…
Алена се загледа в пода и се съсредоточи изцяло върху това да му бъде сигурна опора. Той принадлежеше на Роберта, повтаряше си тя отново и отново, и никакви нейни тайни желания и страсти не можеха да променят нещата.
Коул задъхан се подпря на стената до прозореца. Момичето бързо донесе един стол. През превръзката на крака му се просмукваше прясна кръв и напомняше колко опасно е всяко излишно усилие.
— Добре ли сте? — попита тя загрижено. От краткото му кимване тревогата й не се разсея. Приклекна до него и напрегнато се взря навън.
Долу на двора нищо не се помръдваше. В началото на гората също. След това между дърветата се появи трепкаща светлина. Тя се приближаваше все повече, докато най-сетне от горичката излязоха двама може. Те се спряха, жестикулирайки живо. Очевидно водеха разгорещен спор. И двамата носеха дълги палта и големи шапки. От такова разстояние при тази оскъдна светлина лицата им не можеха да бъдат различени. Едната от двете фигури беше ниска, дори съвсем дребна. Може би жена?
— Идват към къщата — прошепна Алена напрегнато. Коул наблюдаваше внимателно как двамата се приближаваха.
— Вероятно търсят нещо. Сега влизат в конюшнята…
— Дали не са двамата, които… — Алена прехапа език, когато се усети какво щеше да изтърве. Саул не беше ли споменал, че е видял двама мъже и една жена? А сега бяха дошли двама мъже — или един мъж и една жена — и търсеха съкровището.
В сумрака Коул се опита да разчете мислите по лицето на Алена.
— Какво искаше да кажеш преди малко?
Момичето безмълвно повдигна рамене.
— Нищо особено.
Малко по-късно двамата излязоха от конюшнята. Те заплашително размахваха юмруци един срещу друг.
— Каквото и да търсят, мисля, че не са го намерили — отбеляза Коул. Неотслабващата болка в краката му предизвика тих стон.