Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Във всеки случай те не са Гилътови — заяви Алена категорично. — Жалко, че не можах да разпозная лицата им.
— Влизат в обора!
Момичето нервно скочи на крака. Оборът! Та нали тя и Саул бяха скрили там парите!
— Сега със сигурност ще ги намерят! — проплака тя.
Любопитството на Коул беше събудено.
— Да ги намерят? Какво да намерят, Алена? Какво си скрила там?
— А, нищо — отвърна уклончиво тя. Мислено се проклинаше и се обвиняваше, че не беше намерила по-сигурно скривалище за огромната сума пари. Но защо крадците трябваше да се връщат толкова скоро? Защо?
Коул не я остави на мира.
— Хайде, казвай. От какво те е страх? Какво не трябва да намират двамата?
Хваната натясно, Алена закърши ръце.
— Саул ги е наблюдавал, когато са заровили нещо в гората. Ние тайно го изровихме. Беше някакъв сандък. В същия ров бяха закопали и един от своите.
— Те ли го бяха убили?
— Мисля, че да.
Коул сгърчи лице и докосна ранения си крак.
— Сега излизат от обора. Носят нещо тежко.
Алена знаеше много добре какво бяха открили двамата. Тя пристъпи още по-близо до прозореца, за да ги наблюдава. Побиха я студени тръпки, когато негодяите се обърнаха към къщата.
— Идват към нас — каза тя, останала без дъх.
Коул се мъчеше да се изправи на крака, но момичето го притисна обратно към стола.
— Останете неподвижен — просъска тя. — Вие сте слаб и безпомощен като новородено. Във всеки случай нямате достатъчно сили, за да задържите и двамата. Само ще ги предизвикате да ви убият.
Тя категорично се противопостави на всички негови възражения.
— Ще изчакаме тук заедно. Ще влязат в стаята само през трупа ми. Така че не мърдайте от мястото си!
Алена бързо заключи вратата за в случай, че се появяха неканени гости.
— Ако долу в къщата се говори на висок глас, понякога всичко се чува през шахтата на кухненския асансьор. — Външно тя се владееше и запазваше самообладание, ала в действителност изпитваше по-голям страх, отколкото й се щеше да признае.
Те стояха безмълвни, но когато се дочу шум от трошене на дърво, Алена разбра, че ще бъде разбита дъската пред задния вход. Пантите на вратата изскърцаха и някой повлече тежък предмет по пода на помещението под стаята на Алена. Из къщата кънтяха приглушени мъжки гласове, вероятно се водеше оживен спор, но за съжаление отделните думи бяха неразбираеми. Коул успокоително хвана слабата ръка, която лежеше на раменете му. Тънките пръсти се отпуснаха, сякаш му предоставяше с готовност грижата за тяхната обща сигурност.
След известно време в долните помещения отново настъпи тишина. Вероятно единият от мъжете беше напуснал къщата през задната врата. Висока, тъмна фигура хукна от къщата към гората. Тя изчезна между дърветата, за да се появи почти веднага с два коня. Мъжът на бегом доведе животните до къщата и щом влезе в нея, разправията започна отново. Само думите на мъжа, който явно стоеше близо до асансьора за храна, бяха ясни и разбираеми. Той ядосано се защитаваше срещу обвиненията на другия:
— Мислиш ли, че щях да те доведа отново тук, ако съм искал да те изиграя? — засмя се той раздразнено. — В такъв случай щях да отнеса парите надалеч. Господи, та нали аз бях човекът, който прогони онази женска оттук и се погрижи цялата страна да я търси като предателка.
Алена слушаше със затворени очи. Гласът й се струваше някак познат, а двамата без съмнение говореха за нея. Но кой освен Емет…
— А кой нагласи историята с кораба? Кой рискува главата си тогава, през нощта, когато хвърлихме оня тип в реката? Какво мислиш щеше да се случи, ако ме бяха спипали в неговата униформа? Хайде, престани със смешните си обвинения. Ако войските на генерал Бенкс не бяха блъснати, тази къща щеше да бъде обявена на търг и ти щеше да я получиш, както се бяхме уговорили. Но сега, когато южняците са по следите ни, ти започваш да си изпускаш нервите.
Алена подслушваше напрегнато с наведена глава.
— Разбира се, че е добре, дето дойдохме да приберем сандъка — продължи да говори единият. — Но недей да упрекваш мен, ако някои от плановете ни се провалят. Все пак парите са на сигурно място. А къщата можеш да си я вземеш и по-късно. Нека още тук си разделим плячката!
Очевидно тези думи настроиха другия мъж миролюбиво. Известно време се чуваха само неясните звуци от отварянето на сандъка и техния смях на облекчение. Но миролюбивата сцена внезапно беше нарушена от остър вик, след който се разнесе шум от ръкопашен бой. После настъпи тишина.
Алена затаи дъх. След това двамата с Коул дочуха тромавите стъпки на сам човек, който, както изглежда, влачеше някакъв тежък товар. Мъжът се върна още веднъж в къщата и действието се повтори. Отново настъпи тишина и отново непознатият се завърна. Двамата доловиха шум от плискане и клокочене и веднага след това в спалнята на Алена проникна тежката, предизвикваща гадене смрад на петрол. Ноктите на Алена се забиха в голата кожа на Коул. Тя не усети как той се надигна с мъка. За секунди помещението се изпълни със задушливия дим, който нахлуваше през шахтата на кухненския асансьор. Пращенето на пламъците потвърди най-сериозните им опасния. Отвън се разнесе заглъхващ тропот на конски копита.