Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Ами Шимейн?
— Ела… Шемей — повика я Андрю и протегна ръка към нея. — Тати… гладен.
Шимейн вдигна очи към двамата ухилени мъже и се засмя. В същия момент познатата, жива мелодия, която се носеше от кръчмата, завладя ирландския й дух и тя се втурна към тях в бързия ритъм на жигата. Андрю се заля в щастлив смях, а Гейдж доволно се усмихна.
Когато прислужницата му стигна до него, той отново сложи ръка на кръста й. Приятно му беше да я държи по този начин и наистина не го интересуваха неприличните догадки, които се разпространяваха из градчето по повод подбудите му за купуването й. Харесваше му да я докосва и за него това беше достатъчен мотив.
— Най-добре е бързо да те прибирам у дома — отбеляза закачливо той и устните му трепнаха в усмивка. — В противен случай ще ми се наложи да се бия с тълпи от градски ергени, момичето ми. При това за разлика от Потс те съвсем няма да копнеят да те убият, уверявам те. Всъщност ще се опитват да те откраднат от мен!
Шимейн си представи как гордата и префинена Едит дьо Мерсер би припаднала от възмущение, ако я беше видяла да лудува така необуздано. Подражавайки на високомерните маниери на старата жена, тя протегна ръка, сякаш за да я постави върху инкрустираната сребърна дръжка на високия бастун, без който Едит не излизаше никога, и като вдигна брадичка, тръгна наперено напред.
— Предполагам, че предпочитате да се държа по-изискано и по-сдържано, сър.
Гейдж изгледа с блеснали очи чаровната й игра.
— Андрю и аз те харесваме точно такава, каквато си.
Шимейн се вдигна на пръсти, извъртя се с лице към него, после направи дълбок, грациозен реверанс, същия като онези, които бе правила някога по пищните лондонски балове. Двамата мъже изръкопляскаха, а тя се засмя и вдигна палаво ръце.
— Отдайте го на ирландската ми кръв, господин Торнтън. Тя е гореща и обикновено надделява у мен, въпреки усилията ми да я контролирам. Често ме изкушава да се правя на шут.
Гейдж не сваляше очи от нея, сякаш бе омагьосан.
— Ти ни накара да се чувстваме безгрижни, Шимейн, нещо, което не ни се е случвало от доста време насам — призна й той с усмивка. Засияла, тя отново направи реверанс.
— Доволна съм, че сте доволен, сър.
В отговор Гейдж се засмя, а Андрю изръкопляска с мъничките си ръчички, за да покаже одобрението си.
— Шемей смешна, тати!
— Ти си смешен! — отвърна му Шимейн и притисна лицето си към неговото, като се засмя игриво и завъртя глава наляво-надясно. После се изправи и нежно пощипна малкото му носле, което накара детето да се закиска още по-силно.
В мига, в който пристъпиха през прага на таверната, ги връхлетя силна врява. Андрю мъдро закри уши с ръце. Шимейн трепна и й се прииска да направи същото. Гейдж пък отново се запита дали наистина ще е в състояние да понесе тази шумна лудница. Мястото гъмжеше от пияни моряци и леки жени, нагиздени в пъстри дрехи. Шимейн видя Мориса Хачър, която седеше върху коляното на някакъв мъж, гледаше го как играе комар и отпиваше лениво от халба бира. Безсрамното й облекло подхождаше на професията й, която тя очевидно щеше да продължи да упражнява под ръководството на новата си собственичка. До този момент Мориса не ги беше забелязала и Шимейн искрено се надяваше, че ще успеят да си намерят уединено кътче, преди това да е станало. Никой в кръчмата не им обърна внимание, тъй като посетителите изглеждаха прекалено погълнати от собствените си занимания, за да се интересуват какво се случва извън техния тесен свят. Докато клиентите вадеха монети за храна и пиене, из кръчмата сновяха сервитьорки в оръфани сиви дрехи и разнасяха огромни чинии с храна и халби, закрепени върху подноси. Едно от момичетата мина близо до вратата и Андрю ококори очи, като я видя как ловко се промъква из тълпата с тежко препълнения поднос.
— Може би ще открием тихо ъгълче отзад — предположи Гейдж, улови Шимейн за ръка и я поведе нататък.
Преди да съзре високия, тъмнокос мъж, в когото разпозна заселника, купил Шимейн, Джеймс Харпър вече бе погълнал значително количество бира. Лицето му внезапно се изкриви. С яростно ръмжене той разблъска другарите, изпречи се на пътя на Гейдж, повдигна се на пръсти и се наклони напред, за да изучи съсредоточено лицето на заселника.
— Не ми харесваш, господин Торнтън — подсмихна се пиянски той и се опита да фокусира погледа си. Олюля се неустойчиво назад, но успя да се задържи, изпъчи се надменно, придърпа палтото си и се приближи с още една крачка. — Всъщност, мисля, че ти си най-твърдоглавият и потаен негодник, който се е раждал някога. Със сигурност Шимейн О’Хърн е прекалено добра за човек като теб.