Сълзи от злато

— А лъжите на Едуард? — попита Елиза полугласно.

Той отстрани от лицето й един непокорен кичур.

— В последно време не съм си пилял времето в мисли за него. Може би омразата, която изпитвам към него, ще стихне в приятната компания на неговата племенница.

Елиза усети, че я облива гореща вълна.

— Милорд, вие надминахте себе си и проявихте голяма щедрост — изрече тя, обладана от внезапна стеснителност.

Фич поведе двете жени с багажа им към входа. Елиза влезе вътре и задържа вратата отворена. По-възрастната жена й се усмихна любезно, а по-пълната се държа така, както не би си позволила нито една представителка на съсловието й. Тя спря на известно разстояние от Елиза и пренебрежително я прецени с поглед.

Фич се мъчеше да мине с няколко пакета през вратата и накрая изпусна всички.

— Гледай какво правиш, смотаняк такъв — наруга го жената. Тя говореше английски с лек немски акцент. Но когато си позволи да нареди с господарски жест на Елиза да помогне на Фич, Максим се приближи.

— Не се шляй така, момиче! Помогни на тоя глупак и ни покажи стаите! — нареди тя.

— Не, мадам! — възкликна обърканият Фич, клатейки глава. — Не си правете труда.

— Мадам? — Жената критично огледа Елиза от глава до пети и Елиза се изчерви от смущение. В този миг тя особено болезнено преживя мисълта колко бедно е облечена.

Максим се зае да ги представи една на друга.

— Госпожа Ханц, това е новата ви господарка… госпожица Редбърн.

— Ах, така ли… — Жената замлъкна и презрително огледа скромно облечената Елиза. — Но това не е съпругата ви! — Физиономията и не остави никакво съмнение за заключението, което си бе направила.

— Госпожо Ханц, вие сте назначена за икономка. Ваше задължение ще е да изпълнявате разпорежданията на госпожица Редбърн. Ако това не ви харесва, свободна сте да напуснете още утре замъка, — смъмри я ядосано той.

Икономката се вцепени и едва след известно време отговори:

— Извинете, господарю, не исках никого да обидя.

— Внимавайте занапред — отвърна и Максим и нареди на Фич с кратко кимване: — Покажи на дамите стаите им.

След като новодошлите излязоха, настъпи мълчание, в което Максим пристъпи към Елиза, която не помръдваше.

— За толкова кратко време не е лесно да се намери добър персонал — промърмори той извинително. — Ако не одобрявате госпожа Ханц, ще я освободя.

Елиза почувства, че ще загуби самообладание.

— Извинете ме, моля — тя притисна ръка до потрепващите си устни и изтича към стълбите.

Максим загледа след нея. Мъката, която прочете по лицето й, му бе непонятна, а и имаше усещането, че той е виновен.

Максим се втурна след Елиза, настигна я на третото стъпало и нежно я обърна към себе си. В очите й блестяха сълзи, тя плахо отбягна погледа му.

— Вие не сте само ядосана — прошепна той. — Какво има?