Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Братовчедке, искам да чуя какво ще кажеш на татко за мен.
Жената поклати глава.
— Не е уместно малките момичета да слушат разговорите на възрастните. Ще обсъждаме много неща, които сигурно няма и да разбереш. Давам ти думата си, че всичко свързано с теб ще ти бъде обяснено в подходящ момент, но не и сега.
— Аз пък не съм някакво си момиченце! — вирна брадичка Дорилис.
— Значи не бива да се държиш като недорасло хлапе, да ми се цупиш и да потропваш с крак, сякаш си още на пет години! Не се ли досещаш, че с такова поведение няма да ме убедиш в зрелостта си?
Девойчето се настрои по-упорито от всякога.
— Ти за каква се мислиш, че да ми говориш така? Аз съм господарката на Алдаран!
— Ти си детето, което някой ден може и да бъде господарка на Алдаран — ледено я скастри Рената. — Аз пък съм леронис, на която твоят баща реши да повери възпитанието ти, за да се държиш след време както подобава на високото ти положение!
Дорилис издърпа ръката си от нейната и се загледа кисело в пода.
— Не си позволявай такава дързост! Ще се оплача от теб на татко и ще те отпрати, ако не се държиш добре с мен!
— Още дори не знаеш истинското значение на думата „доброта“ — меко я укори жената. — Когато постъпих в Кулата Хали, за да овладея изкуството на наблюдателка, никой нито ми продумваше четиридесет дни наред, нито дори ме поглеждаше в очите. Така ме принудиха да разчитам само на своя ларан.
— Аз пък нямаше да търпя! — сопна се детето.
Рената се усмихна.
— Ако се бях държала така, щяха да ме прогонят, защото не ми достигат старание и сила да науча каквото се искаше от мен. Аз винаги ще бъда добра с теб, ти обаче трябва първо да станеш повелителка на самата себе си, преди да заповядваш на околните.
— Но аз не съм като теб! — възпротиви се Дорилис. — Господарка съм на Алдаран и заповядвам на всички жени в крепостта, дори на повечето мъже. А ти не си господарката на своето Владение, нали?
— Не съм — завъртя глава Рената, — но съм обучена за наблюдателка в Кула. Дори и Пазителите минават през същите трудности. Вече познаваш Аларт, който се сприятели с твоя брат. Той е регент на Елхалин, но когато постъпил в манастира Неварсин, е спал гол на каменния под и през първите три години не е продумвал в присъствието на по-старши монах.
— Отвратително! — направи гримаса момичето.
— Не е вярно. Доброволно се подлагаме на тази сурова дисциплина, защото трябва да закалим телата и душите си, да ги подчиним, иначе нашият ларан ще ни унищожи.
— А ако ти се подчинявам — лукаво подхвана момичето, — ще ми дадеш ли матрица и ще ме научиш ли да си служа с нея, за да летя заедно с Донал?
— Чия, ще получиш своя звезден камък, когато преценя, че си готова за това.
— Но аз я искам сега!
Рената поклати глава.
— Не. Върни се в покоите си, Дорилис, ще се видим, щом свърша разговора си с твоя баща.
Думите й прозвучаха безпрекословно и детето се обърна, направи няколко крачки, после се извъртя бясно и пак тропна с крак по пода.
— Никога повече не ми говори със заповедния глас!
— Ще правя каквото сметна за необходимо — невъзмутимо натърти жената. — Твоят баща ми заръча да се грижа за теб. Да му кажа ли, че отказваш да се подчиниш, трябва ли лично той да ти заповяда, за да станеш послушна?
Дорилис се сви от уплаха.
— Не, моля те… не му се оплаквай от мен!
— Тогава изпълни каквото ти наредих! — изрече Рената отново със заповедния глас. — Веднага отиди в стаите си и предай на Маргали, че си се държала непочтително, за да ти измисли подходящо наказание.
Очите на момичето се наляха със сълзи. Прегърби се и прекоси двора, а Рената си отдъхна.
„Как бих я принудила, ако се заинати? Все някога ще откаже да отстъпи и трябва да съм готова за това!“
Една от прислужниците я зяпаше изцъклено, не можеше да се опомни от изумление. Мислите й бяха съвсем ясни: „Никога не съм виждала малката господарка да се подчинява така… дори без крясъци и рев!“
Значи Дорилис за пръв път е била принудена да прекърши упорството си… Рената знаеше, че Маргали няма да накаже сурово детето. Щеше да я накара да прави скучните шевове на поли и долни ризи, вместо да се заеме с бродерията си. „Нашето надменно момиченце няма да загуби нищо, ако върши неприятна работа, а и не е особено умела в нея.“
Спречкването само укрепи решимостта й преди разговора с господаря на Алдаран, а нямаше да е лек. Зарадва се, че той се съгласи да я изслуша в кабинета, където пишеше посланията си и изслушваше своя коридом за делата на Владението, а не в официалната приемна зала.